Олег затаи в себе си обидата и подозрителността си. Не продължи да търси обяснения и изобщо, да си спомня тази история, външно се държеше прилично, защото ценеше компанията на бижутерите. Цирков разбираше, че ако се заяжда с Леонид, просто ще го изключат от тази компания и бижутерските сбирки отново, както и дълги години преди това, ще се провеждат където и да било, само не и в апартамента на медийния магнат.
Но за Алексей Юриевич не останаха скрити погледите, ядни и изразителни, които Олег току хвърляше на Леонид. Не беше забравил. Не беше простил. Не беше повярвал.
И все пак кой, Иля или Олег? Кой от двамата е произнесъл присъдата над Курмишов?
ДЕСЕТА ГЛАВА
Този път ръководството прояви изненадваща оперативност и още на следващия ден делата за убийствата на Евгения Панкрашина и Леонид Курмишов бяха обединени за производство при следователката Риженко. Първият въпрос, който Надежда Игоревна постави пред оперативните работници, беше дали двамата потърпевши са се познавали. Антон и Дзюба се бяха погрижили за това още предната вечер и към обяд в петък, 30 ноември, разочаровано докладваха: няма никакви сведения Панкрашина и Курмишов да са се познавали или изобщо да са били свързани по някакъв начин. С проверката на телефонните контакти се занимаваха оперативните работници от района, където беше намерен трупът на Курмишов, а Дзюба и Сташис разпитаха хората.
И нищо. Пълна нула. Но ако Панкрашина по никакъв начин не е била свързана с бижутера Курмишов, огърлицата от неговия сейф при никакви условия не е можела да попадне у нея. А и да е попаднала, не е можело да бъде върната: цялото време от края на приема късно вечерта на 20 ноември до момента на убийството сутринта на 21 ноември беше възстановено минута по минута и в това разписание просто нямаше място за среща с бижутера.
И тогава Роман изтърси поредната си фантазия:
— Значи Панкрашина изобщо не е носила тази огърлица.
— Не я е носила ли? — учуди се Антон. — А какво е носила? Ами че описанието съвпада, Дорожкини също със сигурност разпознаха бижуто по снимката.
— Не е било това колие — упорито повтори Роман. — Просто същото наглед! Спомняш ли си, вчера Борис Соломонович ни разказа, че се крадат восъчни модели на оригиналите, крадат се и ескизи от признати бижутери, и идеи. Може някой да е откраднал восъчния модел от Курмишов и да е направил буквално същото украшение?
Антон озадачено поклати глава. Какво ли не се върти в главата на това момче!
— И кой може да го е откраднал? — скептично попита той.
— Кой ли не! — Яркосините очи на Дзюба пламтяха от въодушевление. — Нали Курмишов е правел само ескизи, спомняш ли си, Надир вчера ни каза, че след инсулта той не е можел да работи с ръцете си, не е можел да извършва фините работи, затова е направил само ескиза, а всичко останало се е изработвало във фирмата. А в неговата фирма работят двайсет души! И всеки от тях е имал достъп до изделието, и всеки е можел да открадне идеята, да направи копие от ескиза, да изработи втори восъчен модел… изобщо, всичко е можел. А може и Курмишов да е направил две огърлици. Едната си стои в сейфа, а другата по някакъв начин е попаднала у Панкрашина и е била открадната при убийството. Нали и това може да е станало? Защо не?
— Добре — въздъхна Антон, — да вървим във фирмата.
Във фирма „Софико“ ги посрещнаха нелюбезно.
— Ама на какво прилича това! — възмущаваше се ниско, подвижно човече с набръчкано лице, което се представи като Глинкин, старши технолог. — Ваши колеги вече идваха завчера, душата ми извадиха, похабиха ми сума ти време и за какво? Та нали е ясно, че никой от нас не е убил Леонид Константинович.
— Никой и не ви подозира — отвърна Антон.
— Така ли? — недоверчиво присви очи Глинкин. — А защо тогава дойдохте вие, а не момчетата, дето бяха тук завчера?
— Защото ние имаме други въпроси към вас — обясни Антон. — Бихме искали да си поговорим за огърлицата, която Леонид Константинович е правил тук.
— Ето, то си личи, че нищо не разбирате! — възмутено се тросна старши технологът. — Нали още онзи път ви се обясни напълно разбрано: Леонид Константинович направи само ескиза, той измисли изделието и го нарисува. Не го изработи. Изработихме го ние, тоест нашите майстори.
— Ами добре — примирително се усмихна Антон, — изработили са го вашите майстори. С кого, значи, е най-добре да поговорим за тази работа?
— Най-добре с началника на производството, хайде, ще ви заведа при него, сега е в цеха, при фасетьорите. Два дена беше на легло заради високо кръвно, след като научи за Леонид Константинович, а днес, слава богу, дойде на работа.