Началникът на производството Ваган Амаякович Араратян изглеждаше не съвсем здрав, но изрази пълна готовност да отговори на всякакви въпроси.
— Господи, само да помогне за разкриването — въздъхна той. — Какво нещастие с Курмишов…
Антон отстъпи бойното поле на Дзюба: в края на краищата това е негова идея, нека момчето задава въпросите, които смята за нужно. Ако стане нужда, той, Антон, е до него, ще помогне.
Араратян веднага отхвърли идеята за изготвяне на две еднакви колиета.
— Да, точно това е — кимна той, след като погледна снимката. — Нарича се не колие, а огърлица нагръдник. Но всеки човек, който що-годе разбира от бижутерия, веднага ще ви каже: да се направят две такива изделия едновременно е невъзможно. Във всеки случай, не е възможно това да е станало тук, при нас.
— Хайде да започнем от отчетността — предложи Дзюба, — а ако там всичко съвпада, вие ще ми обясните защо е невъзможно по един ескиз да се направят две еднакви изделия.
— Добре — съгласи се Ваган Амаякович. — Да вървим при нашата Нона, тя води в компютъра пълен отчет за всички материали и процедури. Защото нашата отчетност е също толкова ювелирна, каквото е и производството ни: отчита се всичко до последната дреболия, до микрона, до милиграма.
Нона, млада и много симпатична тъмнокоса жена, която се оказа внучка на същия онзи старши технолог Глинкин, бързо намери в компютъра всички сведения за колието, изработено по ескиз на шефа.
— Ето, мога да ви прочета всички параметри на изделието, искате ли? — предложи тя.
Дзюба, естествено, поиска. Нона започна да чете данните, като гледаше екрана, и само след половин минута на оперативните работници свят им се зави.
— Не, прощавайте — спря я Антон, — ние не сме професионалисти, трудно ни е да възприемаме така. Дали е възможно да помолим някого да опише изделието с точно посочване на всички параметри, но… на човешки език, така да се каже. Защото и ние трябва да го разберем и да го обясним на следователя.
— Ами аз ще го направя — усмихна се Нона, — вие сега си вършете някаква друга работа, а аз ще го опиша и ще разпечатам обяснението за вас.
— Кога? — нетърпеливо попита Роман.
— Ще ми дадете ли двайсетина минути?
Оперативните работници оставиха момичето на мира и отново се заеха с Араратян, който разказа, че изработването на колието, което всъщност се оказа огърлица нагръдник, било осъществено по така наречения договор за изработване на ишлеме, защото Леонид Константинович лично подбирал камъните, лично направил и дизайна, а после донесъл камъните и ескизите във фирмата и ги предал по договор за изработване на изделието с материал на клиента.
— Разберете — каза началникът на производството, — да се изработи точно такова огърлие е практически невъзможно, защото подборът на камъните е уникален. Леонид Константинович е подбирал камъните за това изделие почти година и половина, посещаваше всички изложби, дори в чужбина.
— Защо? — взискателно попита Дзюба. — Какво е уникалното тук?
— Когато Нона направи описанието за вас, ще го прочетете и всичко ще разберете. Според замисъла на Леонид Константинович огърлието трябваше да изобразява изгрев-слънце над море. Тоест трябваше да подбере камъни, които биха могли да предават играта на цветовете в морската вода, когато върху нея падат лъчите на изгряващото слънце. Изобщо, повярвайте ми, това е невероятно трудна и продължителна работа — да подбереш нужното количество камъни по качество, цвят, размер. А след като камъните са подбрани, започва самата работа: восъчни модели, майсторски модел, отливане, монтиране. Всичко това също изисква време, и то много. Така че, ако вие, младежи, намеквате, че някой от нашите майстори е откраднал дизайна, тоест е копирал или ескизите, или восъчните модели, много сериозно грешите.
— А вие толкова ли сте сигурен в честността на вашите служители? — нетактично попита Дзюба, с което заслужи неодобрителния поглед на Антон и лицето му веднага се обля в червенина.
— Не, не, младежо — въздъхна Араратян, — твърде дълго живея на този свят, за да заложа главата си за нечия честност освен за своята собствена. Но знам със сигурност, че е невъзможно бързо да се направи втора такава огърлица. Леонид Константинович донесе камъните и ескизите през май тази година. Дори ако някой нещо е копирал или откраднал, не е възможно за толкова кратък срок да се подберат нужните камъни в необходимото количество, а после и да се изработи самото изделие. Не, не и не. Чудеса не стават, младежи. И после, самият процес на изработване на огърлицата напълно изключваше възможността да се открадне каквото и да било.