И Ваган Амаякович обясни, че огърлицата е била монтирана именно ръчно, не е била предавана за отливки във външна фирма, звено след звено са били отливани и монтирани непосредствено във фирма „Софико“. Майсторските модели на звената се изработвали под непрестанния контрол на Курмишов, под неговия контрол се извършвали и всички останали процедури. При това се работело звено по звено, затова всички научили как ще изглежда окончателният вариант едва когато монтирали изделието като цяло. Леонид Константинович не показвал на никого основния ескиз, държал го в тайна, за майсторите били достъпни само ескизите на отделните детайли. И едва след като двама майстори монтирали за няколко дни и съединили звената, станало приблизително ясно какво всъщност правят. Леонид Константинович веднага отнесъл огърлицата и я прибрал в сейфа си. За инспектиране в Пробирния надзор занесъл изделието лично, когато то било още без камъните. Тоест никой нямал възможност нито да фотографира готовото изделие, нито да копира ескиза.
— Нещо повече — продължи началникът на производството, — в огърлицата има един централен камък — трийсеткаратов рубин, който изобразява слънцето. А камъните от 30 карата никога не са идентични, това е природен феномен, освен това камъни от 30 карата с еднакъв цвят по принцип не съществуват, но на всичко отгоре имаме и особеностите на фасетирането, които също влияят на цвета. Така че не и още веднъж не: огърлицата съществува в единствен екземпляр, във всеки случай днес.
— Е, добре — не се предаваше Дзюба, — за такъв кратък срок е трудно да се намерят истинските камъни, убедихте ме. Ами изкуствени? Възможно ли е било да се направи точно същото колие, но от стъкълца?
Ваган Амаякович отрицателно завъртя глава.
— Само със знанието на Курмишов. По никакъв друг начин. Нали ви обяснявам на чист руски: той криеше от всички дори основния ескиз. И готовото изделие скри в сейф. Тук, при производството, не откъсваше очи от него. Ако шефът не беше на работа, дори от бункера не можеше да се вземе материал и да се работи. Само в негово присъствие и под негов надзор.
Дзюба беше толкова разстроен, че да ти е жал да го гледаш. Нона донесе разпечатаното описание на изделието и Роман и Антон започнаха да го четат.
„Огърлица нагръдник. Състои се от калибровани сапфири, рубини, раухтопази, светлосини топази и ситни диаманти, монтирани в злато. Верижката, сплетена като въже, се състои от 20 златни звена, проба 750 — тегло 50 г.; вградени във верижката — сапфири, рубини и диаманти, по 120 броя — по 3,60 карата всяка група камъни. Звената са скрепени помежду си със златни халки. Централният камък е 30,0-каратов рубин, кръгло фасетиран (КР-57). Самото огърлие се състои от няколко части: централният камък се намира в горната част на огърлието, центрирано, във вдлъбнатината между сливащите се хълмове — два удължени триъгълника, състоящи се от ситни раухтопази, светлокафяви, на брой 184 — 21,0 карата. Следват седем разположени успоредно хоризонтални звена, символизиращи море и състоящи се от тъмни сапфири (450 броя, 42,0 карата), диаманти (260 броя, 7,8 карата), рубини (375 броя, 39,0 карата), светлосини сапфири (210 броя, 23,0 карата), диаманти (135 броя, 4,0 карата), рубини (66 броя, 7,0 карата), светлосини топази (88 броя, 9,0 карата). Размерът на изделието е 168 на 102 милиметра, тегло на златото 138 грама, 750 проба, всички звена на огърлието са подвижни. Оценъчна стойност на изделието — 4,2 млн рубли.“
— Леле-мале — проточи шепнешком Роман, — колко числа само! Направо да се застреляш! И твоят Борис Соломонович вчера прецени всичко това на око и го пресметна наум? Немислимо! Хем не сбърка, като назова стойност между три и пет милиона, значи не е сбъркал и за камъните, и за златото.
— Нали ти казах, че е професионалист, каквито сега няма — със същия шепот отговори Антон. И вече с нормален глас попита: — Нона, тук на два пъти са описани диаманти и на два пъти — рубини, защо така?
— Защото това са две отделни групи камъни, отличаващи се по качество. Нали е трябвал различен цвят — поясни момичето.
— Вие не разбирате — намеси се Араратян, — като всички дилетанти смятате, че всеки камък има само един цвят. Че нали, ако е рубин, е червен, ако е аметист — виолетов, ако е диамант — бял. Но не е така. Цветовете и оттенъците са в извънредно широк спектър. Ами че само белият цвят на диаманта има няколко разновидности! А пък за броя варианти на червения цвят при рубина да не говорим. Камъкът за слънцето е бил търсен много дълго, той е трябвало да бъде в напълно определен цвят и достатъчно едър, а после към него е трябвало да се подберат камъни за отблясъците и за ивиците вода, освен това те е трябвало да бъдат в съответен цвят с постепенно избледняващ тон. Ето за това на Леонид Константинович му е била нужна повече от година. Така че второ точно такова огърлие с абсолютна сигурност все още няма, дори да се е намерил някой, който е продал восъчните модели или рисунката, до появяването на такова изделие в реалния живот ще мине още много време — повтори той.