Какво пък, настъпи времето да зададат следващите си въпроси: възможно ли е някой да е имал лични мотиви за убийството на Леонид Курмишов? Може би неговата смърт не е свързана с убийството на Евгения Панкрашина и всичко това не е нищо друго освен съвпадение? Вярно, прекалено странно съвпадение, ако не забравяме тайнствената огърлица, изчезнала при Панкрашина и появила се незнайно откъде, но… Какво ли не се случва в живота?
— За това е най-добре да попитате Алексей Юриевич Сотников, те са стари приятели — поклати глава началникът на производството. — Ако в живота на Леонид Константинович е имало нещо такова, Сотников не може да не го знае. Леонид Константинович се е учил при бащата на Сотников, отишъл е при него още като малко момче, двамата още оттогава са приятели. Така че ако Сотников не знае, тогава или никой не знае, или нищо такова не е имало.
Значи, Сотников. Същият онзи бижутер, когото следователят е извикал за идентифициране на Курмишов и който е станал първият свидетел, разпитан по делото за убийството.
— Някой друг?
— Ами също и Иля Ефимович Горбатовски, те наистина не са приятели от толкова дълго време, колкото със Сотников, но все пак са доста близки. Във всеки случай, в нашата фирма често се изпълняват поръчки по договори за работа на ишлеме.
— По договори за работа на ишлеме ли? — намръщено повтори думата Антон.
— Ние така ги наричаме — усмихна се Араратян, — договори на ишлеме означава, че се работи с материали на клиента, такава е нашата формулировка. Иля Ефимович е частник, има свое ателие, в което работи сам, с двама помощници за някои от процедурите, а отливането възлага на нас.
През целия път обратно Дзюба мрачно мълча.
— Рома, не се разстройвай — утешаваше го Антон.
— Да, бе. — Рижавият оперативен работник безнадеждно махна с ръка. — Пак излиза, че съм си фантазирал глупости, само напразно си изгубихме времето.
— Не си прав. Научихме много полезни неща. Първо, сега знаем със сигурност как е изглеждало това колие и имаме неговото професионално описание. Дори да се окажеш прав и Панкрашина да не е носила него, а копие или фалшификат, ние пак знаем какво търсим и за какво изобщо става дума. Второ, в нашата работа и отрицателният резултат е резултат. Една версия по-малко означава да хвърлим повече сили за други версии. И после, кога друг път щеше да видиш как се оформят диаманти? А така ние успяхме да видим толкова интересни неща: и фасетьори, и монтировчици, и разни приборчета, и за родирането ни разказаха. Знаеш ли, кой знае защо, си спомних фрагменти от стари филми. Помниш ли, имаше един филм „Връстници“? Та там героини бяха три приятелки. Едната учеше в медицинския институт, другата — в театралния, а третата работеше в часовникарски завод. И там показваха този часовникарски завод: всички едни такива чистички, с бели престилчици и забрадки, също като в операционна. Та съм си представял, че и бижутерите работят така. А сега видяхме едно най-обикновено производство, никакви бели престилки, никаква стерилност. Но пък хората, които работят с метал, имат специални приспособления, които помагат металният прах да не се разпръсва, а да се събира на повърхността и после да го съберат, така че нито един милиграм злато да не се изгуби. Интересно беше, нали!
— Интересно беше — тъжно се съгласи Роман. — Само че не ни помогна на практика.
— Рома, сам си противоречиш — каза Сташис. — Ти какво каза на Кузмич, когато го помоли да ти разреши да събереш сведения за конфликтите сред геймърите? Каза, че дори сега да не влязат в работа, може да са полезни друг път, при друго разследване.
Специално в утешаването Антон, бащата на две малки деца, беше голям майстор. Когато влизаха в кабинета на следователката Риженко, настроението на Дзюба беше повече от бойно.
— Сотников… — замислено повтори Надежда Игоревна, след като изслуша доклада на оперативните работници. — Разумов вече го е разпитвал. И нещо ми подсказва, че този Сотников е от хората, които започват страшно да се ядосват, ако ги повикаш втори път и започнеш да им задаваш същите въпроси. А когато свидетелят се ядосва, той е лош свидетел.