— … нещо Телескопа не се вижда — забеляза един от играчите. — Много го бива със снайпера, щеше да ни е от голяма полза сега, защото оня гад Аватар се е закотвил на кулата и държи целия ъгъл, по никой начин не може да се мине. Телескопа мигом щеше да го свали.
— Аха — обади се друг глас, — изгуби се някъде, по-рано играеше всеки божи ден, не е пропускал изобщо, а сега не идва на сървъра, много жалко, добър играч е.
— Да, много добър играч!
Геймърите активно се включиха в обсъждането, сега в слушалките звучаха най-различни гласове.
— Някой не знае ли, може да е болен или да му се е случило нещо?
— Че какво може да му се случи?
— Знае ли човек, убиха Пумата, и това никой не беше очаквал.
— Пумата беше полицай, работата му беше такава, всеки момент може да те убият, а Телескопа какъв е?
— Един господ знае. Не сме го питали, а и той не казваше.
— И изобщо, може и да не е мъж, а госпожица, винаги мълчеше, спомняте ли си? Само в чата се обаждаше понякога.
— Точно така, нямаше микрофон, така че като нищо може да е бил и жена.
— Или дори някоя хлапачка, ученичка, сред тия понякога има такива играчи — мъжете пред тях ряпа да ядат.
Роман трескаво погълна последното късче сладолед във вафлена фунийка и затрака по клавишите: трябваше бързо да се свърже с Бедуина, но така, че никой друг да не научи. Излезе на страницата, от която можеше да си поговори с конкретен играч, и бързо набра текста: „Аз съм от полицията, занимавам се с разследване на убийството на Пума. Нуждая се от вашата помощ. Спешно и конфиденциално. Моля, свържете се с мен по телефона, номер…“.
Сега остава само да чака. Според впечатлението от гласа и от начина, по който Бедуина бе реагирал на поведението на младия грубиян Чък Норис, той вероятно беше свестен и почтен човек.
Дзюба не сбърка: отначало на екрана в списъка на наблюдателите се появи думата „Бедуин“, което означаваше, че администраторът временно е излязъл от играта, и след няколко секунди телефонът на Дзюба иззвъня. Бедуина се съгласи да помогне и да използва своите възможности, каквито другите играчи нямаха, за да получи нужната на Роман информация.
— Собственикът на нашия сайт не поддържа общодостъпна статистическа страница — делово каза той, — затова не сте успели да намерите нищо. Но аз ще го направя, не е проблем.
Това отне известно време, през което оперативният работник ту играеше, ту наблюдаваше и слушаше, ту ядеше поредната порция сладолед.
Към три часа през нощта Бедуина даде отговора: някакъв играч с ник Телескопа наистина започнал да играе около месец преди убийството на Колосенцев, при това играел всеки ден без прекъсване, а от деня на смъртта на полицая повече нито веднъж не се появил на сървъра.
— А мога ли да ви помоля да сравните времето за игра на Пума с времето на Телескопа? — предпазливо попита Роман, страхувайки се да не подплаши късмета си. — Разбирам, че вече е късна нощ и всичко изисква време, но това е много необходимо. Моля ви.
— Ще стане — кратко отговори Бедуина.
И наистина го направи. Само след един час на „лични“ се появи дълго съобщение от Бедуина, в което подробно бяха изброени датите, часовете и минутите, през които на сървъра се бяха намирали Генадий Колосенцев и засега още безполовото същество с ник Телескопа. От тези данни излизаше, че Телескопа е започвал да играе веднага след като на сървъра се е появявал Пума, и е излизал от играта веднага щом Колосенцев е напускал терена. Нямаше нито един отчетен запис, който да свидетелства, че Телескопа е играл в отсъствието на Пума.
— Вие знаете ли нещо за този Телескоп? — с надежда попита Роман.
— Сега ще видя какво има в профила му. Преди да убият Пумата, аз бях обикновен играч, не администратор, така че си спомням Телескопа. Наистина добър снайперист и никой никога не е имал претенции към него. Вярно, и той не се заяждаше като някои, нямаше микрофон, само пишеше в чата. Но учтиво, грамотно.
— Как мислите, защо е следвал Пумата по петите? При вас изобщо случват ли се такива неща?