— Кажете, Карина, нима позицията на експерт по изделията на конкретен автор е толкова уникална? Някак ми е трудно да повярвам, че Сотников сериозно е пострадал заради постъпката на Курмишов.
— Да, наистина като правило авторитетните експерти по всеки конкретен автор са двама-трима в целия свят — отговори Горбатовская. — Алексей Юриевич е получил изкуствоведческо образование, бе добре познат в Художествената академия, те признаваха заслугите му, дадоха му звание Народен художник на СССР и това му позволи да получи сертификат на експерт от международно ниво. Алексей Юриевич бе признат от всички най-големи аукционни къщи. И след като тайните на Дома „Сотников“ бяха разгласени, всичко това рухна.
Гледай ти! Какви тайни, направо тайните на Мадридския кралски двор! Сташис никога не бе предполагал, че в бижутерийното дело всичко е толкова сериозно.
— Интересно, какви са тези тайни? — попита той. — Можете ли да ми кажете? Просто ми е любопитно, никога не бях чувал за това.
Карина тъжно се усмихна.
— Да, разбира се, сега вече това не е тайна за никого. Първо, съставът на емайлите — той е индивидуален за всеки майстор. Второ, наличието на таен знак на тайно място. Например, ако става дума за пръстен, такова място може да има под камъка. Ако в едно изделие на Сотникови има мъничка ключалка, трябва да се отвинти винтчето, на което е гравирана определена буква, тя се вижда само с много мощна лупа. За всеки вид изделие е имало определено място, където е бил гравиран такъв знак. И трето: ако изделието се е състояло от няколко предмета, тогава всеки предмет е имал свой знак и всички тези знаци заедно или са се съчетавали в определен образ, или са носели определен смисъл. Ако образ или смисъл не са се получавали, можело е със сигурност да се твърди, че изделието е фалшификат. Дори някой да е успявал да намери тайното място, където трябва да е знакът, било е практически невъзможно да се подправи самият знак, ако човекът не е знаел Секретния кодекс.
Всичко е много по-сложно, отколкото си мислеше Антон… Значи е възможно убийството на Курмишов да е възмездие от страна на засегнатия Сотников? Минало е доста време, но се случва идеята да зрее с години и да чака удобния момент, за да се въплъти в реалност. А самият Сотников дори не продума за всичко това. Разказа за конфликта с Цирков, а за своя конфликт с убития премълча.
— И как реагира Сотников на постъпката на Курмишов? Нямаше ли намерение да отмъсти? Може би е казвал нещо в този смисъл?
На красивото лице на Карина Горбатовская се изписа изумление.
— Кой да е възнамерявал да отмъсти? Алексей Юриевич? Дума да не става! Познавам го от малка, още като хлапачка на 14-15 години бях тайно влюбена в него, изглеждаше ми като бог — толкова образован, такъв естет, толкова много знаеше, защото бе наследил огромната библиотека на Сотникови — единственото, което бе оцеляло при национализацията, когато болшевиките отнели Дома „Сотников“. Алексей Юриевич имаше безброй антикварни издания от осемнайсети и деветнайсети век.
— И къде се изгуби вашата влюбеност?
— Просто пораснах — отвърна Карина почти весело — и разбрах, че Алексей Юриевич не е героят на моя роман. Но за да отговоря на вашия въпрос, ще кажа със сигурност: той не е способен на отмъщение. Алексей Юриевич има много недостатъци, вярно е, той много критично се отнася към хората, дори към своите приятели и към хора, които явно обича. Макар понякога да ми се струва, че той не обича никого. И има много остър език, трябва да призная. Например Сотников смяташе, че Леонид е личност, лишена от творчески потенциал, ценеше неговата техника, но не го приемаше като художник и творец. И казваше това открито пред мен и пред татко, не се притесняваше. Трябва да му отдам дължимото: не казваше лоша дума за Леонид пред никого освен пред мен и татко. Той изобщо е възпитан човек, всички го харесват, на всички е приятен. — Карина отново се позасмя: — Вероятно иска да прави добро впечатление. Но зад гърба на хората си позволява доста злобни изказвания. Но именно зад гърба им. В очите — никога и на никого нито една лоша дума. Какво пък, всеки човек е нееднозначен, няма хора, нарисувани само с една боя. И въпреки това ми беше обидно, защото Леонид беше истински талантлив. Но при все това Алексей Юриевич е човек безспорно благороден, широка натура.
Да бе, широка натура… И очевидно с остър и злобен език.
— И какво значи това, кажете ми го по-простичко? В какво се изразява широката натура на Сотников?