И отново мислите му се върнаха към Леонид Курмишов. Ах, Леонид, каква я свърши ти!
Роман Дзюба наистина бе отишъл при момчетата от Управление „К“ заради случая с Колосенцев. Бедуина му бе казал, че неизвестният играч с ник Телескоп наистина ползва анонимайзър, който му позволява да запазва пълна анонимност. Но за Управление „К“ това не би трябвало да е прекалено голям проблем.
По принцип излезе, че е точно така.
— Само трябва да намерим време — казаха на Дзюба. — Като поприключим с основната си работа, някъде привечер, може и да го направим. Зависи. Може и утре да е.
И Роман търпеше и чакаше. Когато се прибра, подреди пред себе си получените от Антон разпечатки и тъпо се завзира в тях. Разбираше, че трябва да се работи. Но нямаше сили. И настроение.
С усилие на волята се захвана с дългите, многобройни страници със списъци. Бързо прехвърли с поглед всичко, свързано с Панкрашина, и лицето му се изкриви в гримаса: имаше чувството, че вече знае наизуст тези телефонни номера и имена — нали прекараха сума ти време в търсене на подозрителни контакти на Евгения Василиевна. И името Курмишов с абсолютна сигурност го нямаше там, Роман Дзюба можеше да се закълне в това. Остави настрана детайлизацията на обажданията на Панкрашина и се захвана с материалите, отнасящи се до загиналия бижутер. Тези списъци бяха много по-обширни, Леонид Константинович бе водил активен и изпълнен с общуване живот, беше се свързвал с най-различни хора.
Почти веднага очите му започнаха да се затварят. Няколко нощи поред Роман не бе спал нормално, бе прекарвал по половин нощ пред компютъра в игра, която всъщност не му беше интересна, и ето го резултатът… Защо пък да не подремне, поне половин час, та главата му да не е толкова мътна?
Подскочи от иззвъняването на мобилния телефон. Отвори очи и разбра, че е заспал бързо и дълбоко. Дълго не можа да разбере откъде идва звукът, опита се опипом да намери будилника, после се сети да запали лампата и видя светещия дисплей на телефона. Търсеха го от Управление „К“.
— Тоя си е въобразявал, че е най-умният — разнесе се в слушалката гласът на служителя, когото днес Роман бе помолил за помощ. — Тръгнал да ми се крие през Ирландия, че през Нова Зеландия, че през какви ли не други Ландии. Мислел си е, че не можем да го проследим. Фасулска работа! С една дума, запиши си, Рома: Денис Владимирович Фролов, адрес… телефон…
Дзюба си помисли, че още не се е събудил напълно, затова просто мълчаливо си записваше данните, които му диктуваха по телефона. После дълго седя, вперил очи в направените от собствените му ръце бележки.
Телескопа е Денис Фролов? Същият, който бе разказал на него и Антон как Генадий Колосенцев стоял зад ъгъла с някакъв непознат младеж.
Да. Какво особено има в това? Фролов е геймър, това го знаем. Защо е следвал Пума по петите? Защото Пума е бил известен като един от най-добрите играчи и е абсолютно естествено да прояви интерес към неговите похвати в играта, за да си изясни обичайните стереотипи на майстора и да си изработи собствени похвати за контраатакуване. Гена беше убит — и Фролов е престанал да играе. Станало му е безинтересно.
Не, не е така. Телескопа е престанал да играе на сървърите на техния сайт. Но кой е казал, че изобщо е престанал да играе? Той просто се е преместил на други сайтове, където успешно прилага похватите, научени, докато е наблюдавал Пумата. Това е.
А защо не каза на него и на Антон, че се е учил от Пумата? Или им каза? Роман напрегна паметта си… Определено се бе възхищавал от Генадий. Бе казал, че по време на състезанията е търсил с очи Пумата, защото е искал да види легендарния геймър. Тоест Фролов нито за миг не се бе опитал да скрие, че е знаел: Пумата е истински майстор. И Фролов е играел отскоро, сам им го каза, когато ги посъветва да се обърнат към по-опитни играчи.
Тоест излиза, че той за нищо не е излъгал и нищо не е скрил.
Защо тогава си е поставил анонимайзър? Може да го е сложил за какво ли не! Предложението съществува само тогава, когато има търсене, това Дзюба го знаеше още от училище. Щом съществуват програми анонимайзъри, значи има маса причини, поради които хората ги поставят на своите компютри. И от тази маса причини, както обикновено, десетина процента са от престъпни, а останалите деветдесет — от напълно законни и обясними съображения.
„Опитвам се да го оправдая — мярна се мисъл в главата на окончателно събудилия се Дзюба. — Ами ако опитаме откъм другия край? Ако предположим, че Денис Фролов е убил Гена и опитаме да намерим възможната причина, мотива?“