Да предположим, че между Гена и Фролов се е породил някакъв конфликт. Но как? Ако играчите не са излъгали и Телескопа е играел без микрофон, значи не е разговарял с никого и не е могъл да се скара с когото и да било. Бедуина, новият администратор, каза, че Телескопа се обаждал само в чата, при това бил безупречно коректен. Значи не може да се е породил конфликт.
Тогава къде е мотивът? Къде е изгодата от убийството на Колосенцев?
Ами ако Фролов е извършил престъпление, за което е научил Генадий? И Денис е убил оперативния работник, докато той още не е разказал на никого за него… Дзюба повъртя новата неочаквана мисъл в главата си, огледа я от всички страни и реши, че идеята не струва. Какво престъпление може да извърши системният администратор в малка фирма Денис Фролов? Професията на Денис е мирна, не е свързана с парични потоци, а и за да започне Гена да го подозира в каквото и да било, е трябвало да има престъпление, с което Фролов да е бил свързан по някакъв начин. Има ли такова престъпление? Не знаем. Ще трябва да опитаме да научим. Но от друга страна, ако Фролов е свързан с дело, ако не е чист или е просто съучастник, за кой дявол се е включил в състезания, в които ще играе заподозрелият го оперативен работник? Искал е отново да се мерне пред очите му? Глупаво. Не е знаел, че Пумата е същият оперативен работник, който го подозира? И е научил това едва когато го е видял на живо? Възможно е. Тогава какво би направил един разумен и психически здрав човек? Правилно: тутакси би си вдигнал чукалата от интернет клуба. А Фролов не само че не се е покрил, ами е и присъствал на церемонията по награждаването, а после заедно с всички е тръгнал за заведението „Орбита“ да празнува победата на отбора. И по пътя е видял Гена с неизвестния младеж…
Не се получава, нищо не се връзва! Хвърлиха толкова усилия и време, за да изтеглят късата клечка. Обидно.
Погледът на Роман отново се плъзна по разхвърляните на пода разпечатки: значителна част от работното бюро е заета от компютъра, толкова книжа могат да се подредят само на пода и на дивана, но ако човек спи на дивана, тогава… По дяволите, колко не му се иска отново да се заравя в тези телефонни номера и имена!
Реши да поиграе малко. Съвсем мъничко. Колкото да се разсъни. Хем, между другото, ще послуша разговорите на геймърите, може да кажат нещо за Гена…
В два часа през нощта Дзюба реши да се стегне и все пак да се заеме с омразните списъци. Изключи компютъра и седна на пода.
В два и петнайсет тежко се надигна и отиде в кухнята, за да си направи кафе и сандвич.
В два часа и четирийсет и две минути през нощта в събота срещу неделя Роман Дзюба откри в списъка на контактите на Леонид Курмишов една госпожа на име Нитецкая. Вероника Валериевна Нитецкая.
Лекомислено пренебрегна необходимостта да погледне часовника, преди да грабне телефона. Гласът на оперативния работник на име Надир звучеше на фона на гръмка музика и далечни шумове: явно момчето прекарваше нощта си в много весела и голяма компания.
— Ти да не откачи, защо се обаждаш по това време! — нахвърли му се Надир.
— Но нали не спиш — учуди се Дзюба.
— Знаеш ли, драги, аз наистина не спя, но се занимавам с нещо, на което телефонни обаждания никак не помагат — ядосано отговори оперативният работник. — Какво искаше? Какъв е тоя пожар?
— Извинявай — измънка Роман, който едва сега проумя от какво занимание е откъснал Надир. — Когато се занимавахте с контактите на Курмишов, проверихте ли Вероника Валериевна Нитецкая?
— Нитецкая ли? — попита Надир, после отново повтори: — Нитецкая, Нитецкая… Аха, онази, дето продава козметика ли? Проверихме я. Не е любовница на бижутера, просто клиентка. Поръчала е при Курмишов пръстен.
— А ти видя ли този пръстен?
— Естествено, тя ми го показа.
— Ти пък откъде знаеш какво точно ти е показала — усъмни се Роман.
— Виж какво — ядоса се Надир, — не знам откъде знам, ама на този пръстен видях личния печат на Курмишов, точно съвпадащ с печатите, които ние бяхме намерили в сейфа му. Така че е абсолютно сигурно, че той го е правил.
— Тоест Вероника Нитецкая не е била любовница на Курмишов?
От яд на Роман му се дощя да се разплаче. Или поне да строши нещо.
— Не, не, няма такова нещо — омекна гласът на Надир. Той явно схвана до каква степен се е разстроил събеседникът му, — била е просто клиентка.
Роман ядосано срита разпечатките на пода, бързо се изми, съблече се и се тръшна в леглото. Като си изгубиш късмета, изгубваш го тотално.