— За какво ти е бутик — казала тя, — там трябва да платиш наем. Ако искаш, аз ще поговоря с моя приятел, той сигурно има някакви интересни изделия, които още не е дал на клиенти. По принцип това не бива да се прави, но като изключение той ще ти услужи, аз ще гарантирам за теб.
Евгения радостно се съгласила: колко лесно можел да се реши проблемът! Още същия ден, когато Евгения си тръгнала, Нитецкая се обадила на Курмишов:
— Леонид, това е твоят единствен шанс.
Но Леонид, кой знае защо, се заколебал.
— А я си представи, че Волко не види моята огърлица? — казал той. — Приемът ще е голям, тълпи хора, къде е гаранцията, че през почивката той ще излезе в залата, ще се движи между гостите и непременно ще срещне дамата с огърлицата? И не просто ще я срещне, но и ще чуе от нея информацията за името на това изделие?
Вероника разбирала неговите колебания. Разбира се, трудно е такова бижу да остане незабелязано, нали Леонид е вложил в него луди пари именно за да изглежда то като везана картина и да не буди никакви съмнения, затова се е получило толкова биещо на очи, ярко, тежко. Но въпреки това вероятността за успех е много малка, артистите далеч невинаги слизат в залата при гостите, понякога си изпяват песничките и сядат да почиват в специално отредена за тях стая.
— Всичко е възможно — съгласила се Вероника. — Може нищо да не се получи, но трябва да опиташ, няма да имаш друга такава възможност. Кога отново ще имаш шанс да научиш, че Волко е поканен на частна вечеринка и при това да имаш възможност да украсиш някоя от гостенките с твоята огърлица? Един шанс на милион. Когато певецът пее в концертни зали, не може да види никого.
И Леонид Курмишов дал на Вероника „Разсъмване над Егейско море“.
В понеделник, 19 ноември, Евгения Панкрашина дошла у Нитецкая и взела огърлицата. Заради това посещение официално трябвало да гостува у приятелка, но като напук точно в този ден тази приятелка не можела да си е у дома следобед, когато било удобно на Евгения. Приятелката имала някаква работа и обещала, че ще се прибере към пет часа привечер. Оказало се невъзможно също да променят часа на срещата с Нитецкая и Евгения трябвало да намери изход: с шофьора си стигнала до дома на приятелката, която със сигурност не била там, наредила му да я вземе в седем вечерта и влязла във входа. Изчакала шофьорът да замине, излязла и тръгнала към Нитецкая с метрото, не било далече. Вероника й показала огърлицата, назовала й камъните и няколко пъти настойчиво, но уж между другото повторила, че бижутерите понякога дават имена на своите изделия и това точно се нарича „Разсъмване над Егейско море“. Имало и второ име — „Последно разсъмване“. Разбира се, нямало почти никакви шансове Евгения да предаде информацията на Волко, но знае ли човек…
Към пет часа Евгения, притиснала до себе си чантата с невероятно скъпото колие, пристигнала у приятелката си. А в седем дошъл шофьорът и Евгения излязла при него така, сякаш през цялото това време, от три часа, се намирала в този блок.
Тъй като огърлицата била скъпа, Леонид много се тревожел за нея и помолил да му я върнат веднага след мероприятието. Евгения обещала да му я занесе на следващия ден, в сряда. Сутринта се обадила на Нитецкая и казала, че ще занесе огърлицата следобед, защото сутринта има някаква работа, обещала нещо на приятелката си… Вероника не се вслушала много в тези обяснения, защото й предстоял доста напрегнат ден, със сложни преговори и капризни партньори. И по никакъв начин не можела да се види с Панкрашина следобед.
— Ще прескоча до теб сега — бързо казала Вероника, стиснала с едната ръка телефона до ухото си, а с другата вдигала ципа на ботуша. — Ще спра в двора ви, ти ми изнеси огърлицата. Днес няма да имам друго време, а трябва да я върнем. Пътят ще ми отнеме четирийсет — четирийсет и пет минути, звънни ми след четирийсет и пет, за да ти кажа кога да слезеш.
— Трябваше да върна огърлицата непременно в сряда — обясни Нитецкая, — защото Леонид много се тревожеше, нали беше много скъпа, а той я даде ей така в чужди ръце, при това дори не знаеше на кого точно, без да вземе и разписка, само срещу честна дума. Когато стигнах там, Евгения слезе и ми даде кутийката с огърлицата. Веднага я отнесох на Леонид и хукнах за деловата си среща.