— Генадий Колосенцев не беше влюбен в работата си, беше му откровено скучно тук, просто е искал да отърве казармата, смятал е още щом навърши 27 години, да напусне полицията.
— Ами че той отдавна е навършил двайсет и седем — каза Зарубин. — А не е напуснал. Не знаеш ли случайно защо?
— Знам — позасмя се Антон. — По-скоро се досещам. Не е напуснал, защото на абсолютно никого не е притрябвал. Илюзия е, че работодателите ще се редят на опашка за млад юрист с опит в оперативната работа и ще му дадат такава служба, на която по цели нощи може да играе онлайн игрички на компютъра и после до обяд да спи, а за всичко това да му плащат пари, с които да може да живее. Срещу прилични пари човек трябва да работи много, просто така не ги плащат на никого, а много работа той и без това си имаше тук, в криминалния отдел. Какъв смисъл да сменя танто за кукуригу? За да водиш начина на живот, който беше интересен на Гена, трябва да се занимаваш изключително с творческа работа, при която сам си си шеф и не е нужно да ходиш на работа. Така че всички негови мечти колко сладко ще си живее, след като напусне, са се оказали митове.
Зарубин покима, обмисляйки чутото, после доста безцеремонно грабна голямата чаша на Антон с току-що запарения чай и преля поне половината в своята.
— Човек трябва да споделя каквото има — произнесе, нравоучително при това. — Тогава може би Генадий е започнал да се пробва в някакъв бизнес, може би е подготвял почвата за напускане? Намерил е някакви хора, свързал се е с тях, нещо не са се разбрали… Трябва да се порови в това направление. Защото сега какво — стигнахме до свързаните с последните му случаи, а пък общежитието може да е от съвсем друга опера.
Те обсъдиха някои свои общи случаи и вече смятаха да се отдадат на съставянето на писмените отчети, когато вратата се отвори и се появи Дзюба, разчорлен и възбуден. Зарубин с облекчение отмести клавиатурата на компютъра и започна да задава въпроси на Роман. Антон се вслушваше в техния разговор и се чудеше колко ще издържи Рома. Колко въпроси ще изтърпи, преди да излее пред Сергей Кузмич своята „геймърска“ версия? Пет минути? Десет? „Максимум петнайсет — реши Сташис. — С темперамента на Рома повече не може да се издържи.“
Ала сгреши. Темпераментът на Роман Дзюба наистина беше буен, но и самообладанието му не беше за подценяване. Той не оповести версията си, докато не отговори на всички въпроси на Зарубин.
— Сергей Кузмич, а не мислите ли, че Гена може да е бил убит заради конфликти в играта?
Антон, кой знае защо, беше сигурен, че Зарубин ще избухне или в смях, или в ругатни и подигравки над червенокосия оперативен работник. Но Сергей явно беше страшно уморен, защото просто махна с ръка: те и без това имат две работни версии — гастарбайтери, свързани с някой от случаите на Генадий, и негови опити да спечели пари със съмнителен бизнес. Най-добре като начало да отработят тях. Каква ти там игра?
Дзюба обаче не мирясваше.
— Добре де, ами бележката? Тя явно няма никакво отношение към общежитието, край което са намерили Гена, значи тя може да е ключ към някаква друга версия!
Зарубин го погледна толкова странно, че на Антон дори му стана неудобно. Жалко е, че на Сергей Роман му изглежда като побъркан или дебил, макар че никак не е глупаво момчето и най-важното — има свободно мислене, не страда от еднопосочните набити от училищната скамейка алгоритми. Антон Сташис би дал много, за да работи с оперативен работник като Роман Дзюба.
— Ти да не си най-умният? — уморено каза Зарубин. — Мислиш, че не сме се сетили за това? При трупа на Колосенцев наистина са намерили листче с описание на маршрут към гаражите и с номер на гараж. Изминали са този маршрут, намерили са и гаража. Най-напред са притиснали собственика на този гараж, но се е оказало, че той няма нищо общо. Там е било написано и име, но собственикът на гаража се казва другояче. Цял ден оперативните работници от Източния са се трепали с тази бележка, разпитали са всички собственици на гаражи — и нищо. При това не е сигурно, че тези гаражи са същите, за които става дума в бележката, защото в нея пише, че зад гаражния комплекс има малко заведение с табела в светлосиньо и бяло, а там няма никакво заведение. Така че най-вероятно в бележката става дума за съвсем други гаражи, но за кои — вече едва ли ще научим. При това трупът е намерен на едно място, в Източния, а гаражите са на съвсем друго, в Югозападния район, така че след разследването около гаражите се реши, че те нямат нищо общо, а трябва да се търси все пак около мястото, където е бил открит трупът.
Дзюба зарови дланта си в своята гъста рижава грива, сякаш се мъчеше да събере в юмрук разбягалите се из черепната кутия мисли.