— Дошли сте да си поговорим за Елвира — каза Трушчов, след като затвори последната папка. — Слушам ви. Или искате да чуете нещо от мен?
На около 45 е, прецени Антон. Прилича на гоблин. Какво ли е намерила в него Елвира? Та тя е толкова красива жена! И не може да я е водила някаква корист, при развода тя получи цялото имущество на мъжа си, когото осъдиха за убийство. Нима всички жени са такива? Отървала се е от един бандит — веднага иска да си изпати с друг. Синдромът на битата жена. Антон свърши известна предварителна работа, поговори с колегите от отдел „Икономически престъпления“ и те го увериха, че за фирма „Вектор-Сервиз“ и нейния собственик Трушчов няма никакъв компромат, там се работи чисто, редовно си плащат данъците.
След десетина минути Антон, който се бе подготвил да „притиска“ събеседника си с всички достъпни му похвати, стигащи и до открити заплахи, бе принуден със съжаление да признае, че избраникът на Елвира е човек приятен, умен и вменяем. И което бе най-ужасното — изглежда, наистина я обичаше.
— Разбирам ви, Антоне — каза Александър Андреевич, — Елвира ми разказа вашата печална история, в течение съм от какви подбуди ви помага. Но и вие ме разберете, не мога да допусна жена ми да бъде прислуга, и то безплатна. Ние трябва да имаме свой живот, аз приемам гости, ходя по мероприятия, трябва да бъда с жена си, а тя е непрекъснато заета с вас, случва се да остава в дома ви и нощем, ако сте дежурен или се прибирате късно. За нормален семеен живот това е абсолютно неприемливо. Знам вашата история, знам, че е загинало цялото ви семейство, а жена ви е била отгледана в детски дом като сираче, че и тя не е имала никого, затова нямате роднини, които биха могли да ви помогнат. Знам всичко това, но то не означава, че вашето лично нещастие, вашата лична трагедия трябва да пречи на абсолютно чужди за вас хора да градят живота си и да бъдат щастливи. Съгласен ли сте с мен?
Антон нямаше какво да възрази. Наистина неговата трагедия беше само негова трагедия, от къде на къде Елвира и Трушчов трябва да плащат чужди сметки?
— И как трябва да постъпя според вас? — ядно попита Антон. — Виждате ли някакъв приемлив изход за мен?
— Виждам — кимна Александър Андреевич.
Той стана иззад своето огромно писалище, направи няколко крачки и се протегна, така че плещите му изпукаха, после помасажира с ръце изтръпналия си от дългото седене кръст.
— Намирате и наемате друга бавачка. Плащам й аз. Знам, че Елвира ви е предлагала това, но вие не искате да вземате пари от нея, вземете тогава от мен.
— Не — твърдо отговори Сташис.
— Но защо? Защо сте толкова упорит? Що за глупава гордост?
— Да, това е гордост — призна Антон, — и да, това е самолюбие. Но има и един чисто служебен проблем: аз съм офицер от полицията, работя в криминален отдел и къде е гаранцията, че утре или вдругиден няма да ми се наложи да се занимавам конкретно с вас? Как би изглеждало обстоятелството, че вие ежемесечно ми давате пари? Рискувам и честта, и съвестта, и кариерата си. Просто ще ме уволнят, ако научат, че човек, свързан със случая, ми плаща.
Очевидно това не беше хрумвало на Трушчов. Той отново зае мястото си зад писалището, замисли се за нещо, загледан право пред себе си, после заговори тихо и някак дори умолително:
— Слушайте, Антоне, та нали стотици хиляди жени, самотни жени в нашата страна отглеждат децата си без каквито и да било бавачки и нищо, децата им израстват не по-зле от другите.
Антон се позасмя и поклати глава.
— Не, Александър Андреевич, вие не разбирате разликата. Първо, откъде знаете дали израстват не по-зле? Аз например прекрасно знам, че децата от непълни семейства са рисков фактор в смисъл, че развиват криминална кариера. И второ, не забравяйте за моята работа. Една майка обикновено работи от девет до шест, тя може да оставя ученика в занималня след часовете, а малкото дете да взема от детската градина след работа, тя все пак, също обикновено, има своя майка, баба на детето, която помага по един или друг начин. Или сестра, или леля. А моят работен ден е ненормиран, аз никога не знам предварително кога ще се прибера, не знам дори дали ще имам почивен ден и ако имам — кога именно. Никога не знам дали ще нощувам вкъщи. И не на последно място и аз като всички имам денонощни дежурства. Разберете, не ми е трудно и да пазарувам, и да готвя, и да пера, и да гладя, и да чистя — умея да върша всичко това, и то много добре. Но не мога да се съглася децата ми да остават без надзор. Мога много добре и много правилно да ги възпитавам, да им внушавам всякакви азбучни истини за правилното поведение, но те пак си остават деца, а значи са подложени на изкушения и не умеят да им противостоят. Днес едно оставено без строг контрол дете е заобиколено от много повече опасности, отколкото във времената на вашето и дори на моето детство. И тогава това беше опасно и неправилно, а сега е просто престъпно.