Трушчов отново се замисли, после решително се надигна.
— Трудно е да се разберем с вас, Антоне. Вие имате своя позиция, с която не съм съгласен, но гледам на нея с уважение. Моето предложение остава в сила: готов съм да плащам бавачка за вашите деца. Но ако това е абсолютно неприемливо за вас, ще трябва да решавате проблема си по някакъв друг начин.
— Но как?
— Моят съвет е да си намерите съпруга. Това не става бързо, но имате време: засега аз съм в процес на развод, моята сегашна съпруга предяви определени претенции, които трябва да обсъждам с моите юристи, така че процедурата на разтрогване на брака ще отнеме известно време. После с Елвира ще започнем да се подготвяме за сватбата. Докато тя не стане моя съпруга официално, аз няма да настоявам тя да престане да работи у вас. Така че може да успеете да си намерите подходяща спътница в живота. И не мислете за чувствата си, мислете как тя ще се отнася към децата ви, а те — към нея. Озовали сте се в такава житейска ситуация, от която няма изход без жертви, трябва да разбирате това. Частично за нея е виновен съпругът на Елвира. Ако не беше сторил това, което е сторил, съпругата ви щеше да е жива, но за това, че сте изгубили всички останали членове на семейството си, не е виновен никой. Така се е случило. Елвира се чувства виновна пред вас и се опитва с безплатната си работа в дома ви някак да притъпи това чувство, да компенсира ли, как да го кажа… Заради чувството на вина съсипва собствения си живот, макар че, ако сме напълно честни, не е виновна за абсолютно нищо. А вината е нещо опасно, тя е много коварна, не обича да изчезва и да се размива, винаги търси убежище. И щом от нея се отърве един човек, тя моментално се преселва в друг, при това в някого, който е най-близо. Дори да се съглася Елвира да остане да работи при вас, вие постоянно ще се чувствате виновен, задето пречите и на нея, и на мен да водим пълноценен семеен живот. Ако приемете от нас пари, ще пожертвате самолюбието и гордостта си, ще рискувате своята кариера. Ако се ожените за необичана жена… е, вие всичко разбирате. Но жертвите са неизбежни, трябва да си давате сметка за това и да не вините никого, задето ви се налага да ги принасяте.
Антон се прибираше към къщи напълно отчаян. Разбираше защо Елвира се е влюбила в такъв човек. Разбираше и това, че нищо няма да се размине току-така и да отшуми. При тези двамата нещата бяха сериозни и трайни.
СЕДМА ГЛАВА
— Какво ти разказа юбилярят Букарин? — попита Антон, когато на следващия ден следобед се срещна с Дзюба, който сутринта трябваше да намери списъка на поканените за приема на 20 ноември. — Донесе ли списъка?
Роман мълчаливо извади от чантата си джоба с разпечатания списък, състоящ се от неколкостотин имена.
— Охооо! — подсвирна Антон. — Дупе да ни е яко. А той разказа ли ти нещо?
… Николай Букарин бил много разстроен от убийството на съпругата на Игор Панкрашин, защото изпитвал към последния топли чувства и по всякакъв начин демонстрирал готовност да окаже всяка помощ, която е по силите му. В отговор на молбата да предостави списъка на поканените незабавно извикал помощника си и наредил да му подготвят нужния документ. Дори извикал секретарката си и предложил кафе, което Дзюба, естествено, не отказал: не обичаше твърде кафе, предпочиташе чай, но нали добрите домакини предлагат заедно с кафето и нещо за хапване.
— А за какво ви е списъкът на моите гости? — полюбопитства Букарин.
— Искаме да установим с кого може да е контактувала Евгения Василиевна — на драго сърце обясни Дзюба, размекнат от вида на пухкавите „триъгълничета“ с извара в порцелановата кошничка. — Ние разпитахме съпруга на загиналата и други хора и излезе, че през цялата вечер тя е разговаряла само с Ала Анишченко, други две дами, придружавали Анишченко, и с Виктор Волко. С никого другиго. Някак странно се получава. Нима наистина сред толкова много хора Евгения Василиевна не е намерила други събеседници?
При споменаването името на певеца презрение изкриви лицето на Букарин.
— С Волко ли? — недоверчиво попита той. — Интересно, за какво може да си е говорила с него съпругата на Игор? Вие попитахте ли го?
— Попитахме го — потвърди Роман. — Не си я спомня. Изобщо. А тя, между другото, била във възторг от Волко, дълго говорила на приятелките си колко чудесен, мил, обаятелен и дружелюбен бил.