И ето че сега му се стовариха и хората от полицията. Направо да се обесиш!
Глинкин хвърли бегъл поглед на снимката, която му показаха оперативните работници: работен пакет за оформяне.
— И какво? — без да се старае да бъде много вежлив, попита старши технологът.
— Това почеркът на вашия шеф ли е?
— Не, почеркът е мой, аз съм го писал.
— Защо е бил в джоба на Курмишов?
Защо, та защо… Защото! Наложи се да обяснява на тези хлапаци, че в четвъртък между него, старши технолога Глинкин, и размервача се очерта леко несъгласие, размервачът предлагаше свой вариант за изрязване на камъка, с който технологът не беше съгласен. Те помолиха Курмишов да каже своето мнение. Леонид Константинович каза, че ще помисли. Внимателно огледа камъка, помоли да му запишат на отделен лист двата варианта за изрязване, но те нямаха под ръка обикновен лист, затова просто взеха чист работен пакет от купчинката, предварително подготвени в кутията на общата маса, и записаха всичко на него.
— А какъв беше смисълът на несъгласието?
Какво значение има за тях какъв е бил смисълът?! Сякаш разбират нещо от диаманти! Но нали са полиция, трябвала отговори, няма как да се отърве от тях.
— Вижте сега, в камъка има дефект. Може да бъде изрязан по линията на дефекта, симетрично, и тогава ще се получат две малки диамантчета, по 0,17 карата, достатъчно чисти, полезният резултат ще бъде около 70%. Ще бъдат по-евтини, но за сметка на това лесно ще се продадат. А размервачът предложи камъкът да се разреже несиметрично, единият да се направи съвсем малък, 0,15 карата, чист, а вторият — по-голям, 0,20 карата, но чистотата му вече нямаше да бъде същата, защото в него щеше да попадне дефектът, от който бихме се избавили при моя вариант на изрязване, но за сметка на това размерът му щеше да бъде по-голям, а това много силно влияе на цената. И когато на този голям камък се придаде фантазийно оформление, той ще стане по-скъп, но ще се продаде трудно. Ето за това не се разбрахме двамата. Аз съм човек от старата школа и винаги съм предпочитал чистите камъни, а нашият размервач е от младото поколение, за него парите са по-важни, той бързо пресметна наум и реши, че ако единият камък е малък и чист, а вторият — с дефект, но голям, стойността като сума ще се получи по-голяма, отколкото на два чисти.
Оперативните работници започнаха да разпитват Глинкин за Курмишов и старши технологът им разказа, че собственикът на „Софико“ поради здравни проблеми вече не може да работи лично, само ръководи и организира, но понякога измисля изделие, поръчва ескиз и по този ескиз му изработват изделието. Ето например последното, което беше изработено за него: много красива огърлица от сапфири, диаманти, светлосини топази, раухтопази, рубини и един централен камък — трийсеткаратов рубин.
— Много красиво изделие, много — каза Глинкин и за по-убедително разтърси здраво стиснатите си юмруци. — С право беше наречена „огърлица“, невероятно сложна, бавна работа. Леонид Константинович го измисли лично и направи ескизите, а всичко останало бе изработено тук.
— Да знаете случайно за кого я е изработил Курмишов? Чия беше поръчката?
— Не ни е казвал — поклати глава Глинкин. — А вие може би мислите, че заради огърлицата са го… такова…
— А, не — позасмя се единият оперативен работник, по-възрастният, — едва ли е заради нея. Ние извършихме обиск в жилището на Курмишов, отворихме сейфа и бижуто си беше там, точно каквото го описахте. Само че е някак прекалено голямо и бляскаво. Нима сега се носят такива?
— Ами нали ви обяснявам: моделът е такъв, затова го наричаме така — огърлица! Изделието трябва да покрива гърдите до линията на деколтето — започна да се ядосва Глинкин.
Аман от хора, дето се бъркат в бижутерийното дело, без да разбират и капчица от него!
— Шефът ви имаше ли врагове? Или може би конкуренти?
Господи, не можаха ли да пратят някой по-умен, някой полицай, дето поне разбира въпросите, които задава! Нервите на Глинкин вибрираха на онзи ръб, отвъд който в опасна близост се намираше пристъпът на истерия. С огромни усилия той успя да се овладее и да не кресне. Човек не бива да се кара с полицията, с полицията трябва да си приятел, така поне го бяха учили дядо му и баща му, които също цял живот се бяха занимавали с оформяне на скъпоценни камъни и бижутерия. Трябва да се усмихваш и да се държиш приятно.