Но така и не чу нищо важно. Всички смятаха, че гибелта на Гена е била свързана с работата му в полицията. Не се чу никакво споменаване за конфликт във връзка с играта.
Добре де, това е едва първи опит, утешаваше се Дзюба. Сега ще поспи два-три часа, а вечерта пак ще сложи слушалките и ще започне шпионажа си. Нима е казано, че трябва да му провърви още от първия път? Но от друга страна: който умее да чака, получава всичко.
— Ще се прибереш ли у вас? — попита Иля Ефимович. — Или ще дойдеш вкъщи?
Карина го закара до дома им. Бащата и дъщерята Горбатовски се прибираха от следователя, който ги разпита поред: първо Карина, която Сотников още сутринта бе назовал като жената, дълги години имала връзка с убития Леонид Курмишов, после баща й. Иля Ефимович се чувстваше смазан и не му се искаше да се прибира сам: жена му, естествено, ще започне да разпитва какво се е случило, за какво го е викал следователят и тогава ще трябва да й каже за Леонид… Ако Карина влезе да поседи с майка си, тогава цялата тежест на нейното разпитване ще падне върху дъщеря му, а Иля Ефимович ще може да си премълчи. Да, божичко, той няма сили да говори! Пък и има за какво да помисли.
— Разбира се, ще вляза за малко.
Карина угаси двигателя и слезе от колата след баща си.
Съблече се в антрето и веднага отиде при майка си, а Иля Ефимович се оттегли в спалнята, полегна, както си беше облечен, върху кувертюрата и затвори очи.
Бяха разпитвали Сотников пръв, още сутринта. Какво ли е казал? И какво не е казал? Как се е държал? Интересно, този следовател Разумов нищо ли не е заподозрял? Зорко око има, така се стори на Горбатовски, уж седи като глупак, но очите му — зли, студени, няма вяра на нищо, което му говориш. Вероятно прочутата харизма на Сотников не му е подействала. Но то се знае, Алексей не е разказал най-важното. И той, Горбатовски, го премълча. Засега.
Защо неговата любима дъщеря, неговата Карина вечно се влюбва в неподходящи мъже? Над нея сякаш виси някаква зла прокоба. Когато беше на 15 години, се влюби до смърт в Алексей Сотников, той й изглеждаше като някакъв бог с огромните си знания, прекрасните си изискани обноски, приятния си глас, внимателните си очи зад стъклата на очилата във фина рамка. Да, Алексей е красив мъж, дума да няма, но характерът му! Ако характерът му беше друг, Карина сигурно и досега щеше тайно да въздиша по него. Слава богу, момичето порасна и що-годе започна да разбира от хора, така че в някакъв момент увлечението й се стопи почти мигновено. Защото Алексей Сотников не е никакво божество, той е сноб и естет, който дълбоко в душата си смята всички, които знаят по-малко и са по-зле образовани, за хора от низша каста. И точно такова е отношението му към хора, които пренебрегват творческото начало. За Алексей Четвърти творчеството е религия, източник на красотата, начало на началата и онези, които не разбират това, за него просто не съществуват. А нали далеч не всички се раждат творци! Има гениални творци, но има и гениални изпълнители, без които са невъзможни нито животът изобщо, нито прогресът в частност. Дори от хората, които имат природен талант за творчество, далеч не всеки става творец. И ето — кой знае защо, именно тази страна на неговия характер отблъсна Карина. Кумирът някак отведнъж избледня, но разбира се, уважението й към художествения вкус и майсторството на Алексей остана.
Може ли да се твърди, че Алексей Юриевич Сотников е неприятен човек? Попитайте когото щете, ще ви отговорят: какво приказвате, та той е чудесен! И е така, защото той е човек разумен и възпитан, крие своя снобизъм и авторитарното си естество, пред никого не ги демонстрира особено, с всички се държи доброжелателно и културно, макар вътрешно да хихика, да се подиграва и да подхвърля ехидни забележки. Но никога на глас в присъствието на въпросния човек, едва после, пред други, зад гърба му. Така че, когато порасна и чуваше такива приказки, Карина започна да ги оценява правилно, разбра, че не може да смята за свой кумир такъв двуличен човек. Моето момиче е простодушно, изискаността я дразни. На околните Алексей изглежда приятен във всяко отношение, хората го обичат и винаги са дружелюбни към него. И никой освен Иля Ефимович Горбатовски и дъщеря му не вижда и не разбира какъв е този човек в действителност. Наглед ангел, а отвътре — бездна на злото. Всичко е измама, всичко е илюзии…
Дори стилът на обличане на Сотников отразява тази особеност на манталитета му — та той се облича измамно просто, дънки, пуловер, под него риза с вратовръзка, а понякога, ако не е студено, пуловерът е направо на голо. И само познавачите могат да разберат, че тези дънки струват две хиляди евро, а и ризата и вратовръзката са на достойна за тях цена. На пръв поглед обаче това изобщо не личи! Сотников, както и всички хора впрочем, е изтъкан от противоречия — колкото високо цени образоваността и ерудицията и презира хората, които не ги ценят, толкова не се изфуква с богатството си, макар да е далеч не беден човек, във всеки случай беше такъв преди предателството на Леонид. Той фактически разори своя стар приятел… Сотников от дете е приучен към работа, при това ръчна работа, знае как се печелят парите и затова по принцип се отнася с уважение към всякакъв вид труд. Не понася безделници и използвачи.