— Аз пък знам защо сте дошли! — уверено заяви той още преди детективите да са се съблекли и влезли в хола.
— Не се съмнявам, Борис Соломонович — усмихна се Антон. — Затова не задавам никакви въпроси, готов съм веднага да ви чуя.
И като улови недоумяващия поглед на Дзюба, незабелязано го ръгна с лакът в хълбока: сиреч, не се учудвай на нищо, нищо не питай, мълчи и слушай.
— Не сядайте, младежи, разговорът ни няма да е дълъг, защото не знам нищо за Леонид.
— За Леонид ли? — попита смаяният Антон. — За какъв Леонид?
— За Леонид Курмишов. Заради него сте дошли при мен, нали? Заради него е, заради него… — Борис Соломонович укорително поклати глава и с усилие се настани на дивана, подпря патериците до себе си. — А сега ми се правите на ни лук яли, ни лук мирисали.
— Борис Соломонович, скъпи, кълна се в каквото пожелаете: за пръв път чувам това име! — възкликна Антон. — Какво е станало с тоя Курмишов?
— Ами нищо не е станало! — палаво изкрещя бившият бижутер. — Защото са го убили. Алексей Сотников е ходил да го идентифицира в моргата. И го е идентифицирал! И това ми било детективи! Пфу! Само името ви такова. Убили са Леонид Курмишов, а вие хабер си нямате. Какво има за чудене, че не разкривате престъпленията. Мнооого хляб има да ядете още!
Антон стоеше мълчаливо, подпрял гръб на стената, и чакаше. До него в буквално същата поза стоеше Роман Дзюба. Паузата явно се проточи. Пръв не издържа домакинът:
— Ама вие какво, наистина ли не сте дошли заради Леонид? Заради какво тогава? Ами за него разбра ли се нещо? Вече всичко е разкрито, всички са заловени и вие нямате други въпроси, така ли?
— Ние, Борис Соломонович, сме дошли заради едно колие. Доста едро изделие, наричат го огърлица — сапфири, топази, диаманти, рубини. И един много едър рубин. Като дизайн изглежда, сякаш иззад планини изгрява слънце и огрява море. Да сте чували за нещо такова?
Рунтавите вежди на бижутера се заиздигаха към челото.
— Ново двайсет — проточи той, — както казват в моя любим филм „Ликвидация“. Това, което ми описахте, бижутерийно изделие ли е, или бродерия със ситни перли?
— Огърлица, Борис Соломонович, истинско бижу. С него една дама миналата седмица е присъствала на прием. А на другия ден то е изчезнало.
— Деветнайсети век?
— Това е, което знаем — разпери ръце Антон. — Може и деветнайсети да е, дори може да е осемнайсети, а може и сега да е изработено.
— Знаете ли размера?
— Ами… — Антон показа с пръсти дължината и ширината на изделието, които знаеше приблизително от показанията на Татяна и Светлана Дорожкини и Ала Анишченко.
— Огърлица нагръдник — констатира бижутерът. — Сега не се правят такива, не е модерно. Значи е антиквариат. А защо не попитате самата дама? Аха, разбрах: няма кого да попитате. И какво искате от мен?
— Ами нали разбирате — неопределено каза Антон, скрил усмивката си. — Кой от колекционерите би могъл да се заинтересува от такова нещо?
Борис Соломонович вдигна очи към тавана и устните му замърдаха. Лицето му стана отнесено, сякаш старият бижутер не виждаше и не чуваше нищо наоколо.
Дзюба се наведе досами ухото на Антон:
— Той какво така… — попита едва чуто.
— Пресмята.
— Какво пресмята?
— Приблизителния брой на камъните и приблизителната стойност на изделието.
— Наум?!?!
— По-тихо, де… Да. Наум. Той е професионалист от най-висока класа.
Най-сетне Борис Соломонович премести очи върху оперативните работници и поклати глава.
— При днешните цени това нещо трябва да струва между три и пет милиона рубли.
— Колко?! — възкликнаха едновременно детективите.
— Между три и пет милиона — потвърди бижутерът. — Това е само стойността на камъните, метала и работата. Без да слагаме в сметката ексклузивността. Ако е от деветнайсети век, сами разбирате, че цената е многократно по-висока. Но аз не съм виждал такова изделие у старите майстори. А Борис Соломонович знае всичко, можете да ми вярвате. Следователно, все пак е нова изработка. Ето ви отговора на вашия въпрос. Колекционерите не търсят нови изработки. Във всеки случай онези колекционери, които са известни на мен.
— Благодарим, Борис Соломонович. — Антон направи няколко крачки напред, извади иззад масата насред стаята един стол и го яхна, като скръсти ръцете си на облегалката. — А сега разкажете на нас, несръчните, кой е този Леонид Курмишов и какво му се е случило. И кой е Алексей Сотников, който ходил в моргата да го идентифицира.