— Надежда Игоревна, сигурен съм, че между убийството на Панкрашина и убийството на бижутера Курмишов има връзка! — палеше се Дзюба. — Погледнете: на 21 ноември убиват Панкрашина и открадват скъпото колие, а след няколко дена убиват известен бижутер. Два трупа, по един или друг начин свързани с бижутерийното дело, за по-малко от седмица! Това не може да бъде случайно съвпадение!
— А ти какво ще кажеш, Антоне? — Следователката Риженко премести погледа си към Сташис. — И ти ли мислиш така?
— Не знам — призна Антон. — Не съм толкова сигурен. Все пак Москва е много голям град, каквото и да си приказваме. Нашата столица е разграден двор в буквалния смисъл на думата. Само си представете: убиват човек, който неотдавна е ходил на зъболекар, задължително ли е сега всеки зъболекар, убит наскоро, да е свързан с него? Точно така може да се търси връзка между трупове на автомобилисти и на служители в автомобилни сервизи.
— С една дума, ти не си съгласен с Роман — направи извод Надежда Игоревна. — Работил си с него веднъж, и то неофициално, а аз работя с Дзюба постоянно, тъй като обслужваме една и съща територия. Неговите идеи изглеждат малко фантастични, вярно е. И в деветдесет процента от случаите се оказва, че е точно така. Но в десет процента от тях той се цели точно. Хайде, момчета, тръгвайте за района, където разследват убийството на Курмишов, и подушете хубавичко наоколо. Ако щете, изгубете си времето. Един ден нищо не решава, и без това убийството на Панкрашина не успяхме да разкрием по горещи следи, сега няма закъде да бързаме.
За да се срещнат с оперативните работници, които водеха делото за убийството на Леонид Курмишов, се наложи да похабят много време: момчетата не си седят по кабинетите, имат страшно много работа. Когато се появиха най-сетне в отдела си, веднага заявиха, че без съгласуване с ръководството няма да дадат никаква информация и няма да им покажат никакви документи. Докато Антон организираше преговорите на следователката Риженко с началството на оперативните работници, мина още цял час. Дзюба се нервираше, нямаше търпение да провери своята версия. Антон чакаше спокойно, използваше възможността да изключи работата от мислите си и да си поблъска главата над своите перспективи, толкова неясни и тревожни. Да си търси съпруга… Или все пак бавачка? И ако търси бавачка, откъде да вземе пари, за да й плаща?
Най-сетне всички организационни въпроси бяха решени, но точно тогава следователят извика за нещо единия от оперативните работници, занимаващи се с убийството на Курмишов, и Антон и Дзюба трябваше да разговарят с другия — симпатично тъмнооко младо момче на име Надир.
— Първо вие ми кажете защо се интересувате — заяви Надир. — После ще видим.
Детективите много добре разбираха какво именно смята „да види“ после. Оперативната информация, както и материалите по следствието, е нещо много ценно, човек не я пилее току-така. Тъй че пръв заговори Антон, разказа за убийството на Евгения Панкрашина и изчезналото колие.
Надир внимателно изслуша описанието на колието, после отвори касата и извади папка, а от нея — цветна снимка.
— Това ли?
Антон и Роман замряха вцепенени: на снимката се виждаше ярка голяма огърлица с диаманти, сапфири, топази и рубини. И един голям рубин, изобразяващ слънце, изгряващо иззад планини. Наистина нагръдник, как да го наречеш другояче…
— Това — с пресъхнали устни промълви Дзюба.
— Ами то изобщо не е изчезвало, както е лежало в сейфа на убития, така си и лежи — спокойно заяви Надир.
Значи Панкрашина не е била убита заради колието? Тогава излиза, че е било убийство по лични причини. А те бяха стопроцентово сигурни, че са отработили тази версия от край до край.
На свой ред Надир им разказа, че трупът на Леонид Константинович Курмишов бил открит в понеделник сутринта в горски масив близо до оживено шосе. Пътят бил кален, били минали хиляди коли, не били останали никакви следи.
— На гърдите на трупа — лист, пробит с кръст, никакви документи, затова и се затруднихме с установяването на личността. Прегледахме заявките за издирване, но съдебният медик веднага каза, че смъртта със сигурност е настъпила по-малко от денонощие преди откриването на трупа, най-вероятно в рамките на 12 часа, така че е рано да търсим сред изчезналите: дори близки да го издирват, още не са приели заявлението им. Листът беше странен, нищо не разбрахме, показвахме го на всички наред, докато не се намери един умник, който каза, че написаното имало отношение към бижутерията. За това си пропиляхме цяло денонощие! А във вторник вечерта отново проверихме кой е бил обявен за издирване и намерихме заявка за бижутера Курмишов, когото никой не бил виждал от миналия четвъртък насам. Определено е умрял в нощта на неделя срещу понеделник, а къде е бил от четвъртък до тогава — един господ знае. Може да е прекарал това време при жена, може да е бил извън града, само че не е вдигал телефона — нито стационарния, нито мобилния. Веднага се свързахме със заявителя, организирахме идентифицирането, в сряда сутринта нашият покойник бе идентифициран като Леонид Константинович Курмишов, роден през 1956 година. Естествено, намерихме адреса, влязохме в дома му, огледахме, но там всичко е чисто: нито следи от взлом, нито някакво безредие, в сейфа — документи, пари и това украшение. Вчера успяхме да отидем и във фирмата му, разпитахме служителите, познават това колие, самите те са го работили по ескиз на Курмишов.