— Скъпо ли е? — попита Антон.
Надир сви рамене.
— Не съм специалист, но във фирмата казаха, че било скъпо, страшно много скъпоценни камъни, макар и дребни, но безброй, и изработката била сложна.
— Добре, ами листът? — не се стърпя Дзюба. — Може би на него има нещо интересно? Все пак прилича на ритуално убийство, на отмъщение или поради някакви лични мотиви.
— Не, свидетелят, който идентифицира трупа…
— Сотников ли? — отново се обади инициативният Дзюба, с което заслужи неодобрителния поглед на Антон.
Надир веднага се напрегна и го изгледа втренчено.
— А вие откъде знаете?
— Е, прощавай — примирително каза Антон, — нали не можехме да дойдем при вас съвсем неподготвени, това би означавало да не уважаваме колегите си.
Надир поомекна.
— Ами да, Сотников. Та той даде обяснения на следователя за този лист, нищо интересно за нас от него. Вчера изяснихме и откъде се е взел. Така че не го е оставил убиецът със сигурност.
— При трупа намерени ли са пари и ценности?
— Да — кимна Надир, — и часовник, и банкноти в портфейла, и пръстен на пръста, и кръст. Всичко, което е нормално човек да носи у себе си. Освен документите.
— Може престъпникът да е оставил кръста? — отново се намеси неуморният Роман.
— Не ми се вярва — въздъхна Надир. — Сотников разпозна кръста, бил на Курмишов, а за листа разбрахме, че го е носел от работата си. Дадохме го на експертите, но още нямаме отговор от тях.
— А какво друго намерихте в сейфа на потърпевшия?
— Нищо особено… Документи. Пари. Нали ви казах вече.
— Какви документи по-точно?
— Ами разни бижутерски работи — намръщи се Надир. — Уставните документи на фирмата, регистрационна карта за Пробирния надзор, разни лицензи, потвърждаващи правото му да работи със скъпоценни камъни и благородни метали. Договор с банка за наемане на сейф.
— Това пък защо? — само се изплъзна от езика на любознателния Дзюба.
— Трябва да знаеш — назидателно изрече Надир, — че един бижутер трябва да има сейф в банка, в който да съхранява материалите и готовите изделия. Без потвърждение, че ползва банков сейф, той не може да получи регистрация в Пробирната палата. Но, разбира се, това е задължително само за бижутерите, които работят частно. Ако фирмата му е в сграда, оборудвана с бункер, не е нужно да наема сейф. Всъщност аз научих, че тези тарикати наемат сейфове, за да получат регистрация, но не ги използват, предпочитат да имат хубав сейф вкъщи. Естествено, укрепяват и входната си врата. Разбирам ги, не могат да тичат до банката за всяка дреболия.
— А какво друго имаше в сейфа? — продължи да разпитва Дзюба.
Все му се струваше, че Надир пропуска някаква подробност, която му се струва незначителна, но именно тази подробност би свързала стабилно убийствата на Евгения Панкрашина и на бижутера Леонид Курмишов.
— И печати, три броя, абсолютно еднакви.
— А защо три? — не разбра Антон.
— И ние не разбрахме отначало — позасмя се в отговор Надир, — попитахме във фирмата на Курмишов и ни обясниха, че печатът се издава за една година от Пробирния надзор. Можеш да си поръчаш колкото искаш печати, зависи от обема на производството ти, защото печатите се протриват и трябва да ти стигнат за една година. Когато свърши годината, ако са ти останали печати, занасяш ги в Пробирния надзор, там натрошават и унищожават и протритите, и неизползваните печати и ти дават документ за това. Или ти сам си ги унищожаваш и занасяш този материал. Ако след тази процедура се появят изделия с тези печати, те ще се смятат за неотчетени за тази година. А ако годината още не е завършила, а печатите вече са излезли от строя, си поръчваш още, колкото там ти трябват. В срок от седмица до десет дни получаваш нови.