Конфронтацията беше преминала за момент, но за колко дълго — строевият офицер не можеше да бъде сигурен.
— Какво бихте казали, сър? Бойна глава на пенис на… двеста метра? Вертикален изстрел. Към слънцето. Да се пробвам ли?
Строевият офицер изведнъж бе загубил чувството си за хумор.
— Може и да се наложи, момче. Скоро може и да се наложи.
Бъдещата тъща на Били продължаваше да предъвква.
Глава тридесет и първа
Тълпите, които приветстват новия министър-председател за първия му ден на „Даунинг стрийт“, са същите, които на последния му ден го изпращат към бесилото.
Народът си умира да гледа как бесят някого.
— Мамка му.
Медните фигурки на пауни с имитация на сапфири по перата прозвънтяха от вика. Той стоеше на терасата на вилата си в сърцето на златните хълмове на Бургундия. Изпсува още веднъж. Голямата къща със заострени кулички гледаше над някои от най-хубавите лозя в света, безкрайни редове течно злато. На стръмния склон в далечината се издигаше старото абатство, с древни каменни стени, блестящи от разтапящото се вечерно слънце; дотам се простираха хилядите акри на неговата империя. Рано на следващата сутрин почти двеста приятели и бизнес партньори щяха да се изсипят, за да се наслаждават на възстановения блясък на дома му. Империя, построена от нефт. Но сега имаше нефт, където не трябва, цял барел, разлят навсякъде по спретнатата поляна, чак до езерцето, зарибено с шарани. Вандализъм, толкова гротесков като сутрешна графити акция в парижкото метро.
Да беше уволнил градинаря. Трябваше да му откъсне топките и да ги хвърли на дъното на кладенеца. Щеше да го направи, ако някога малкото копеленце му падне в ръцете.
— Отвратително е — оплакваше се до него жена му. — Колко поразии може да причини един нефтен разлив на грешното място.
Изведнъж ноздрите му се разшириха, душейки вятъра като лисица, която е приближила разлагащ се труп. Миришеше на нефт, суров като вкиснато масло, както някой ден щеше да блика от бреговата ивица на Кипър. Сделката, която изпусна. Но която все още не беше подписана.
— Можеше и да е по-лошо — успокои жена си той. — И все още може да стане по-добре.
Той се замисли, чудейки се какъв ли вандализъм можеше да бъде причинен на мирния договор, ако изтече малко нефт на грешното място.
— Това едва ли ще помогне — Клер хвърли доклад за последните новини от осведомителните агенции на бюрото на Ъркарт.
Той го прочете набързо. Източници от индустрията разкриват наличието на нефт в крайбрежните води на Кипър. В тази част, определена за турската страна. Лицензите за добив се очаква да отидат при британски компании…
— Отлично — заяви той, хвърляйки листа хартия обратно на бюрото. — Повече работни места за Великобритания.
Той взе химикала си и продължи да пише.
— Но това ще вбеси гърците.
— Защо? — той я погледна изпитателно над рамките на очилата си за четене.
— Защото пропускат възможности.
— Дори тези доклади да се окажат верни, гърците няма да са по-зле утре, отколкото бяха вчера.
— Пак няма да им хареса. Наранена гордост.
— Сигурно си права. Най-вероятно ще откачат. Никой не може да предвиди емоционалната реакция на кипърците, нали?
— А и съдията е британец. Това ще усложни всичко. От кавга за няколко скрити гроба минаваме на скандал за няколко милиарда барела петрол. Сега са няколкостотин протестиращи, утре ще са… хиляди. А мирния договор. А изборите. Всичко. Изведнъж става много по-сложно.
— Както обикновено, Клер, демонстрираш забележително гъвкав и прозорлив ум зад вдъхновяващо красивите си очи.
Той продължи да пише.
Усещайки, че губи интереса му — а дали въобще го беше предизвикала? — тя си взе листа и се обърна да си ходи.
— Чудя се откъде е изтекла тази информация? — каза тя почти на себе си, докато вървеше към вратата.
— Нямам представа — прошепна той, когато вратата се затвори след нея. — Но който и да е, ми спести нуждата да го направя аз.
„Кипър намери нефт“ — крещеше вестник „Сън“.
„Милиарди барели нефт са открити в близост до малкия средиземноморски остров. Очаква се тази новина да озари с усмивка жителите на целунатото от слънцето свърталище на туристи, както и на британските петролни компании, които вече се редят на опашка за правата за добив…“
За второто издание репортерът беше направил още проучвания и беше пренаписал статията под заглавието: „Турски локум“.
Вестник „Индипендънт“ избра по-предпазливо начало.