Выбрать главу

Тя беше много близо, но той не можеше да фокусира; тя стискаше ръката му, но той вече не усещаше. Нямаше болка. Може би изтощение. И въодушевление. Триумф. Беше ги измамил всичките, дори на самия край. Беше ги измамил за самия си край. Беше ги измамил всичките, освен Мортима.

Устните му се раздвижиха, тя ги целуна, взе главата му в скута си, без да обръща внимание на кръвта и виковете около нея.

Той се усмихна, очите му я намериха още веднъж и прошепна:

— Велика гибел.

Тя го целуна още веднъж, дълго, докато Кордър се наведе, за да я отдели от тялото му.

Епилог

Нацията беше затаила колективно дъх, докато гледаше отново и отново кадрите по телевизията с Франсис Ъркарт, тялото му, смъртно ранено, как се хвърля пред Мортима да я предпази. Благородна смърт. Дори велика смърт, казваха някои.

Не важеше същото за Евангелос Пасолидес. Той беше умрял още преди Ъркарт, покосен от куршумите на Кордър. Така и не се разбра защо беше избрал да убие министър-председателя — „британския Джей Еф Кей“, както го нарекоха таблоидите, — но народът знаеше кого да обвини. Томас Мейкпийс. Близък сподвижник и — както почти веднага бе разкрито — любовник на дъщерята на стареца. Повдигнаха се криминални обвинения за конспирация, но нищо не бе доказано в съда, въпреки че обстоятелствените доказателства срещу Мейкпийс се бяха настанили в съзнанието на гласоподавателите много преди деня на изборите.

От понеделник до изборния ден тялото на Ъркарт беше изложено за поклонение в голямата зала „Уестминстър“, където народът се редеше без прекъсване, за да отдаде последна почит. А в изборния ден се редеше, за да върне на власт вече обединената партия с безпрецедентно мнозинство в съвременната изборна история.

Той беше спечелил. Финалната победа.

Не всичко стана, както Ъркарт бе пожелал. Председателят на партията в избирателния район на Бууза-Пит, отваряйки писмото с оттеглянето на рицарското му звание, получи инфаркт и умря на пода в кухнята си. Така и не успя да изобличи Джефри, който настоя, че фотокопието от оставката, изпратено до Комисията по привилегиите и „Нюз ъф дъ Уърлд“, е фалшификат. Наистина ръката му беше треперила толкова много, когато я беше писал, че твърдението му се оказа убедително, а и редакторът реши, че няма кой знае каква изгода от това да почерня още повече една толкова млада и очевидно опечалена вдовица. И така Джефри оцеля за момента и намери място в новата администрация.

А тя бе водена от Максуел Стенбрук, чиито еврейски и неясни корени се оказаха по-скоро разсейващ фактор, отколкото преки попадения по време на кампанията му за премиерското място. Партията реши, че няма нищо лошо в неговите способности. А той направи Клер министър.

Отне няколко години на Мортима, графиня Ъркарт, да основе библиотеката в един парцел близо до Темза, дарен от правителството, много повече години отне да се възобновят сериозните мирни преговори в Кипър. А още повече време мина, преди историци ревизионисти да се опитат да избият спомена за Франсис Ъркарт от сърцата на благодарната нация.

Не успяха.