Но го нямаше. Под бръмченето на климатика и луминесцентното осветление, те търсеха в доклад WO-106/7438 нещо, което да споменава преследването на Евангелос и неговите другари от ЕОКА през онези горещи летни дни. Как се бяха крили в подземен заслон, докато британските войници минаваха на три метра от тях, и как само една граната можеше да ги избие всичките. Как се беше молил на другарите си да го застрелят, само и само да не го оставят да попадне в лапите на врага. И как те — така или иначе — биха постъпили така, за да избегнат всякакъв риск той да предаде това, което знае.
Но нямаше нищо. Овехтелият кафяв плик беше натъпкан с отделни листове хартия, подвързани с конец, най-вече размити копия под индиго, които, изглежда, бяха подреждани на случаен принцип, а не с някаква конкретна логика или в опит да се запази някакъв цялостен запис на събитията. Особено труден период, обясни чиновникът. Суецката криза била избухнала през октомври и всичко било хаос, когато британската армия обърнала вниманието си от защитата на Кипър към атаката на Египет. Цели полкове били прехвърлени и островът се превърнал в шуптящ транзитен пункт за армиите на инвазията. Документацията, която никога не е била силата на войниците във военно време, в много случаи просто била изоставяна. За британците, изглежда, Пасолидес не съществуваше, никога не беше съществувал.
Но имаше нещо друго. Един спомен. Пръстът му отново се заби в индекса най-отпред в папката.
Артикул 16. 5 май. Над село Спилия.
Датата. Мястото. Той развълнувано прелисти папката, за да открие документа; когато го намери, се разтрепери още повече. Един-единствен лист ксерокопирана хартия, разузнавателен доклад за акция в планината, в близост до място, където се смятало, че се намира голямо скривалище на бойци от ЕОКА. Двама неидентифицирани терористи са заловени, докато транспортирали оръжия и други консумативи. Престрелка, загинал британски редник. Двамата кипърци убити. Изгаряне и заравяне на телата им, за да се намалят рисковете от отмъщение. Без други указания по отношение на местоположението на скривалището. Препоръка да бъдат извършени допълнителни внезапни проверки в района. Подписан от офицера, отговарящ за операцията.
Името на офицера беше заличено.
— Затова е ксерокопирано. Да се защити самоличността на британския личен състав — обясни чиновникът. — Не е нещо скрито-покрито, просто стандартна процедура. Няма как да му оставят името, не и докато е жив. Все пак представете си, ако бяхте вие.
— Но това бях аз и моите братя!
Пасолидес се беше опитал да обясни, да настоява, да разбере повече, но гласът му беше одрезгавял, а съзнанието му се беше замъглило от емоцията и чиновникът не успя да разбере приказките на стареца за убийство в планината. Така или иначе нямаше какво повече да се намери. Нямаше друг архив, нямаше други документи. Това, което можеше да предложи британската система, се намираше пред тях; нямаше какво повече да се намери, освен името. А това нямаше как да стане.
— Те бяха малки момчета, заровени там — изстена Пасолидес.
— Не ви трябва архивът — отговори му чиновникът, убеден, че старецът със сълзи в очите е леко простоват. — Трябва ви Комисията за военнопрестъпления.
— Но първо ми трябва име.
Глава дванадесета
Никога не влизай в леглото на политик. Като ти обърне гръб, издърпва целия юрган.
— Мамка им! Да не са сменили редактора, какво е това, Мортима?
Тя вдигна поглед от препечените филийки и писмата пред нея.
— Кръстословицата на „Таймс“ е станала толкова… — той потърси думата — объркваща. Неразгадаема. Сигурно са сменили редактора.
Не, помисли си тя, не кръстословицата се е променила, Франсис. А ти. Имаше време, когато щеше да е решил всички анаграми и загадки, преди да си е довършил овесените ядки.
Раздразнен, той захвърли вестника настрана. Първа страница беше достатъчно отчайваща, а сега и последната страница. Разрови се по претрупаната маса за закуска и извади друг лист от вестник.
— Този е по-добре — промърмори той със значително повече ентусиазъм и започна да отбелязва разликите между двете картинки, както много пъти преди.