— И ще завърша с това: премиерът твърди, че вярва в единния икономически пазар; аз също. Но ако той наистина вярва, защо тогава, питам защо, обръща гръб на единната валута? Всички тези лири, шилинги и песети са такова разточителство-о-о.
Толкова красиво го каза, помисли си Ъркарт, Болшой театър, само че в уелски вариант. Вятър работа. Той се изправи и облегна лакът на катедрата, за да се прицели по-добре.
— Ако ми позволите, смятам да се намеся в монолога на многоуважаемия джентълмен… — той се усмихна, за да покаже, че няма лоши чувства.
След това с небрежно движение затвори червената папка пред себе си, която съдържаше брифинга на държавните служби. Очевидно отговорът му нямаше да изисква допълнителна информация.
— Бих искал да знае, че съм изцяло съгласен с него.
Залата се раздвижи в недоумение. Откога Ъркарт се съгласяваше с опозицията?
— Е, почти изцяло. По основния въпрос. Който за мен е следният… — ловко и без уелсецът да е наясно с това, Ъркарт местеше вратичките с намерението да заиграе напълно различна игра. — И въпросът е: какво трябва да направим, за да се постигне ефективен единен пазар в Европа? Въпреки че не виждам защо бърза толкова да премахне британския паунд и да свали от монетите ни лика на краля.
Уелсецът пляскаше с крилца; той изобщо не беше искал да каже това. И кой, по дяволите, беше Франсис Ъркарт, че да облича доспехите на защитник на короната?
— Но нека му кажа и още нещо — пръстът на Ъркарт сочеше като оръжие към цел. — Ако искаме да изградим единен пазар и да се отървем от отпадъците и разточителството-о-о, има нещо много по-важно от единната валута. И това е единният език.
Залата замлъкна зашеметена, докато присъстващите храносмилаха този изцяло нов залък. В кошарата, отредена за държавни служители, отстрани на председателския стол, един асистент започна да рови из страниците на своя клипборд, като суфльор, който отчаяно се опитва да върне пиесата към репликите от сценария.
— О, да — продължи Ъркарт, като повиши глас и се подготви за атака с наречия и прилагателни. — Няма нищо по-разточително и скъпо за бизнеса от това да се търгува на множество различни езици. Цената възлиза на милиарди всяка година, пък го смятайте в каквато валута щете. Икономическата логика е безспорна, първият ни приоритет трябва да бъде да заговорим на един и същи език.
Той сви рамене, сякаш нямаше какво да се направи по въпроса.
— Предполагам, че това е просто историческа случайност — че единственият език, подходящ да изпълни тези условия в момента, е английският.
От мястото си на първия ред Болингброук нададе рев на наслада — негов специалитет, както казваше Ъркарт, макар и по-уместен за отбелязване на победа на „Манчестър Юнайтед“ например. Ъркарт все пак беше благодарен и се обърна, за да уважи подкрепата, която се изкачваше и набъбваше по скамейките зад него. Той забеляза, че Том Мейкпийс не гори от желание да се присъедини към забавата.
— Така че, когато европейците дойдат при мен и започнат да ми говорят за единна валута на английски език, тогава ще започна да ги слушам — обяви той.
Той се забавляваше страхотно. Майната му на дипломатическия етикет. Негова ли щеше да бъде вината, ако се окажеше, че Брюксел няма чувство за хумор?
— И ще разчитам на непоколебимата подкрепа на уелското сърце на многоуважаемия джентълмен, който се изказа преди малко.
Ъркарт засия сред врявата, която се вдигна около него, и се върна на мястото си. Още преди да е седнал, лидерът на опозицията беше станал на крака и подлагаше на изпитание шевовете на костюма „Армани“, а лицето му беше зачервено от възмущение. Ъркарт се отпусна удобно в кожения стол. След като си видял как колегата ти се превръща във вихрушка от пера, трябва да си пълна пуйка, за да си толкова нетърпелив да заемеш мястото му. Но Кларънс си беше пълна пуйка, на практика готова за фурната.
— Рядко съм чувал в тази камара някой да се изказва толкова недостойно и толкова антиевропейски. Поведението на министър-председателя днес е национален срам. След няколко дни му предстои полет до Франция и среща с френския президент. Не осъзнава ли как ще го посрещнат? Как ще се отрази на репутацията на тази страна, ако нейният министър-председател бъде освиркан по улиците на Париж?
Парадоксална радост избликна от поддръжниците зад него, която бързо замря в объркване, а Ъркарт я прие благосклонно. Кларънс продължи атаката си.
— Кога ще разбере министър-председателят колко вреда носи на интересите на тази страна със своето твърдоглавие, непрестанното налагане на вето над новите идеи и унизителния отказ да бъде добър европеец?