— Превантивно.
— Точно така. Разбрахте ли ме, госпожичке?
Ренфри пъхна ръка в торбичката на колана си и извади свит няколко пъти пергамент.
— Прочетете това, кмете, ако сте грамотен. И повече не ме наричайте „госпожичке“.
Цалдемейн взе пергамента, чете дълго време, а после го подаде безмълвно на Гералт.
— „До моите кметове, васали и свободни поданици — прочете вещерът на глас. — Уведомяваме всички и всеки, че Ренфри, крейденската княгиня, е на служба при нас и ни е много скъпа и че нашият гняв ще се стовари върху всеки, който реши да я възпрепятства. Аудоен, крал…“ Думата „възпрепятства“ се пише с „е“, но печатът изглежда истински.
— Защото си е истински — каза Ренфри и дръпна пергамента от ръцете му. — Предостави ми го Аудоен, вашият милостив господар. Затова не ви съветвам да ме възпрепятствате. Независимо от това как се пише думата, последствията могат да бъдат печални за вас. Няма да успеете да ме хвърлите в яма, уважаеми кмете. И не ме наричайте „госпожичке“. Не съм нарушила нито един закон. Засега.
— Ако нарушиш дори най-дребния — Цалдемейн изглеждаше така, сякаш иска да я заплюе, — ще те хвърля в ямата заедно с твоя пергамент. Кълна се във всички богове, госпожичке. Да вървим, Гералт.
— А на теб, вещерю — докосна Ренфри ръката на Гералт, — искам да ти кажа още нещо.
— Не закъснявай за вечеря — подхвърли кметът през рамо. — Иначе Либуша ще се разсърди.
— Няма да закъснявам.
Гералт се облегна на тезгяха и загледа синьозелените очи на девойката, като си играеше с висящия на шията му медальон с вълча муцуна.
— Чувала съм за теб — каза тя. — Ти си Гералт от Ривия, белокосият вещер. Приятел ли ти е Стрегобор?
— Не.
— Това улеснява нещата.
— Не мисля. Нямам намерение да гледам отстрани.
Ренфри присви очи.
— Утре Стрегобор ще умре — рече тя тихо, отмятайки от челото си кичур от неравно подстриганите си коси. — Няма да е хубаво, ако си отиде и още някой.
— Да, и ако преди него умрат още няколко души. А аз не виждам друга възможност.
— Доста скромно казано.
— За да ме уплашиш, е необходимо нещо повече от думи, Сврако.
— Не ме наричай Сврако, не ми харесва. Работата е там, че аз виждам и други възможности. Струваше си да ги обсъдим, но какво да се прави — Либуша чака. Поне красива ли е тази Либуша?
— Това ли само имаше да ми кажеш?
— Не. Но сега иди. Либуша чака.
4
В стаичката му на тавана имаше някой. Гералт знаеше това още преди да наближи вратата и го разбра по едва доловимото вибриране на медальона. Изгаси газеничето, с което осветяваше пътя си по стълбището, измъкна кинжала от канията на ботуша си и го мушна отзад на колана си. Натисна дръжката на вратата.
В стаята беше тъмно. Но не и за вещер.
Преднамерено без да бърза, сякаш сънено, той пристъпи през прага и затвори вратата след себе си. В следващия момент, отблъсквайки се силно с крака, той се хвърли към човека, седнал на леглото му. Повали го на завивките, притисна го под брадичката с левия лакът и посегна към кинжала. Но не го измъкна. Нещо не беше наред.
— Не е зле за начало — приглушено рече неподвижно лежащата под него Ренфри. — Разчитах на това, но не очаквах, че ще се озовем в леглото толкова скоро. Бъди така любезен да махнеш ръката си от гърлото ми.
— Това си ти.
— Това съм аз. Слушай, има два варианта. Първият — да слезеш от мен и да поговорим. Вторият — да останем както сме, но искам да си сваля поне ботушите.
Вещерът избра първия вариант. Девойката си пое дъх, стана и си оправи косата и полата.
— Запали свещите. Не мога да виждам в тъмното като теб, а обичам да гледам събеседника си.
Тя — висока, слаба, гъвкава — се приближи до масата, седна и изпъна напред обутите си в ботуши крака. Като че ли нямаше оръжие.
— Имаш ли нещо за пиене?
— Не.
— В такъв случай добре, че аз донесох със себе си — засмя се тя и остави на масата кожен мях и две кожени чаши.
— Почти полунощ е — каза студено Гералт. — Може ли направо да пристъпим към работа?
— Минутка само. Ето, пий. За твое здраве, Гералт.
— Подобно, Сврако.
— Казвам се Ренфри, по дяволите — вдигна глава тя. — Разрешавам ти да пропускаш княжеската титла, но не ме наричай Сврако.
— По-тихо, ще събудиш цялата къща. Мога ли най-накрая да науча защо си влязла тук през прозорчето?
— Колко си досетлив, вещерю. Искам да спася Блавикен от клане. За да обсъдя този въпрос с теб, се катерих по покривите като котка през март. Надявам се да оцениш това.
— Оценявам го. Само че не знам какъв смисъл има от този разговор. Работата е ясна. Стрегобор се е затворил в магьосническата си кула и за да се добереш до него, трябва да организираш обсада. Ако направиш това, кралското ти листче няма да ти помогне. Ако нарушиш закона открито, Аудоен няма да те защити. Кметът, стражата, целият Блавикен ще се обърнат против теб.