Каланте направи ефектна пауза, докосвайки устни с белите си тънки длани. Гералт не я прекъсваше и не вмяташе неподходящи думи.
— Кралете — продължи Каланте — разделят хората на две групи. Заповядват на едните и купуват другите. Защото кралете се придържат към старата и банална истина: всеки може да се купи. Всеки. Въпросът е само на каква цена. Съгласен ли си с това? Ах, напразно те питам. Ти си вещер, вършиш си работата и си взимаш парите. По отношение на теб думата „купуване“ губи презрителното си звучене. И въпросът за цената в твоя случай е очевидна работа, свързана със степента на сложност на задачата, качеството на изпълнение, майсторството. И с твоята слава, Гералт. Просяците на панаирите пеят за делата на белокосия вещер от Ривия. Ако поне половината от това, което пеят, е истина, мога да се обзаложа, че цената на услугите ти не е малка. Да те наемам за такива обикновени и банални неща като дворцови преврати или убийства би било разточителство. Това може да го свърши и друга, по-евтина работна ръка.
— БРАААК! Гхра-брааак! — заизвива Кудкудяк, предизвиквайки силни аплодисменти за поредната имитация. Гералт не знаеше кое животно точно имитира, но не искаше да срещне нещо подобно. Забеляза спокойния отровно-зелен поглед на кралицата и се извърна. Дрогодар, навел глава и скрил лице под прошарените си коси, които се спускаха чак до ръцете му, тихо подрънкваше на лютнята.
— Ах, Гералт — каза кралицата, забранявайки с жест на прислужника да допълни чашата й. — Аз само говоря, а ти все мълчиш. Ние сме на пир, на всички ни се иска добре да се развличаме. Развличай ме. Започват да ми липсват твоите бегли забележки и проницателни коментари.
— Наистина, кралице — каза вещерът, — несъмнено не съм особено интересен събеседник на маса. Не можех и да се надявам, че именно мен ще удостоиш с честта да заема това място. Можеше да сложиш някой по-подходящ. Когото пожелаеш. Достатъчно щеше да е да заповядаш на някого или да купиш някого. Това е само въпрос на цена.
— Говори, говори. — Каланте отметна глава, притваряйки очи и придавайки на устните си формата на мила усмивка.
— Ето защо за мен е чест и гордост, че именно аз седя до кралица Каланте от Цинтра, чиято красота се надминава само от нейната мъдрост. Не по-малка чест за мен е и да чуя, че кралицата е слушала за мен и че на основание чутото не иска да ме използва за банални дела. Миналата година княз Хробарик, който не беше толкова милостив, се опита да ме наеме да намеря една красавица, която, като й омръзнали грубите му ухажвания, избягала от бала, губейки пантофа си. Трудно ми беше да го убедя, че за целта е нужен умел следотърсач, а не вещер.
Кралицата слушаше със загадъчна усмивка.
— Също така други владетели, отстъпващи ти по мъдрост, господарке Каланте, не се посвеняваха да ми предложат банални задачи. Интересуваше ги главно баналното отнемане на живота на доведени деца, пастроци, мащехи, чичовци, лели — трудно ми е да изброя всички. Те смятаха, че това е само въпрос на цена.
Усмивката на кралицата можеше да означава какво ли не.
— Затова повтарям — Гералт леко наведе глава, — че не съм на себе си от гордост, че имам възможността да седя до теб, господарке. Гордостта означава много за нас, вещерите. Няма да повярваш колко много, господарке. Някакъв владетел веднъж уязвил гордостта на един вещер, предлагайки му работа, влизаща в разрез с честта и кодекса на вещерите. Нещо повече — той не обърнал внимание на учтивия отказ и се опитал да попречи на вещера да напусне замъка му. Всички, коментирайки по-късно този случай, бяха съгласни, че това не е била най-умната постъпка на този владетел.
— Гералт — каза Каланте след кратка пауза, — когато преди малко каза, че не си интересен събеседник за маса, грешеше. Ти си много интересен събеседник.
Кудкудяк, изтръсквайки мустаците и кафтана си от бирената пяна, вирна глава и заизвива пронизително, доста удачно имитирайки вой на разгонена вълчица. Скоро започнаха да го подкрепят кучетата в двора и в цялата околност.
Един от братята от Стреп, като че ли Държивръх, натопи пръст в бирата, прекара го около воинските подразделения, нарисувани от Крах ан Крайт, и възкликна:
— Погрешно и бездарно! Не е трябвало да се действа така! Трябвало е да се насочи конницата към това крило и да се атакува по фланга!