И последното. Когато Азучена е пленена от граф Ди Луна, един от неговите военни командири — Ферандо — разпознава в нея дъщерята на старата циганка, изгорена преди двайсет години на кладата. Разпознава я след двайсет години! Това не ви ли говори нещо, Леонид Сергеевич? Аз нарочно изгледах няколко постановки на «Трубадур» — и в опери, и на записи — и навсякъде Азучена е сбръчкана и чорлава старица. На колко години е тя в действителност? Най-много на петдесет, а вероятно и на по-малко — около четирийсет. Това — първо. Второ, щом Ферандо я е познал след двайсет години, значи тя не се е променила много, във всеки случай определено не се е превърнала от млада, цъфтяща жена, току-що родила първото си дете, в ужасна, костелива и гърбава старица. Инак никакъв Ферандо не би могъл да я познае, да си спомни лицето й двайсет години по-късно.
Като заключение на всичко, което написах тук, искам да кажа: Азучена е безспорно отрицателен персонаж, ако се съди по логиката на постъпките й, но авторът на операта явно й симпатизира — музиката недвусмислено говори за това. И аз, ако ми позволите, ще играя именно тази двойственост, нееднозначност на нейния образ. А външността на Азучена трябва да отговаря на нейната реална възраст — това е ярка, силна жена, която още не е загубила красотата си…“
Глава 3.
Коротков
Докато Анастасия Каменская работеше по женските линии, като се опитваше да установи защо покойната Алина Вазнис е била толкова люто ненавиждана от несполучилата актриса Зоя Семенцова и от съпругата на президента на „Сириус“ — Ксения Мазуркевич, Юрий Коротков се занимаваше с някой си Николай Харитонов, който работеше като администратор в киноконцерна.
Харитонов бе типичен неудачник, един от онези хора, на които категорично им е противопоказано да се занимават с бизнес и които въпреки това упорито се стремят да направят бързи пари, като вложат една рубла и след два дни пипнат хилядарка. Всички негови проекти се проваляха един след друг, но той настойчиво, още неуспял да се измъкне от предишния си борч, правеше следващ. През януари 1995 година Харитонов поиска назаем от Алина три хиляди долара за четири месеца с лихва петнайсет процента месечно — именно толкова плащаше на Алина банката, в която тя държеше спестяванията си. Четирите месеца изтекоха на 15 май, но Харитонов не върна парите. Нещо повече — май дори започна да отбягва Алина.
Алина прекара цялото лято извън града — снимаше се в новия филм на Андрей Смулов „Безумие“, чието действие се развиваше предимно край морето. На 15 септември, след като бяха изминали още четири месеца, тя поиска да й се върне цялата сума заедно с лихвите, което вече правеше не три, а шест хиляди и шестстотин долара. За Харитонов това се оказа неприятна изненада. Той познаваше Алина отдавна и прекрасно си представяше перспективите: Алина никога с никого не се караше, не умееше да изисква и настоява, затова много се надяваше, че тя търпеливо ще чака той да се накани да й върне парите и няма да го притиска. Алина Вазнис обаче се оказа друг човек. Вярно, тя не намери кураж да поговори лично с Харитонов, но му прати своя любовник — Смулов, който с най-недвусмислени изрази му предаде, че е време да се стегне и незабавно да върне парите. Горкият Харитонов не бе очаквал подобен обрат.
— И какво направихте след обаждането на Смулов? — попита Коротков, комуто този Харитонов с всяка изминала минута ставаше все по-неприятен.
— Ами какво, какво… Хукнах да събирам парите от познати.
— Събрахте ли ги?
— Събрах ги — с тежка въздишка потвърди Харитонов. — Къде ще вървя! С Алина може би щях да се разбера някак, но да си развалям отношенията с Андрей Лвович — не, скъпо щеше да ми струва.
— И после какво?
— Занесох ги на Алина. До последната копейка.
— Кога стана това? В колко часа?
— Вечерта, сигурно беше към десет.
— Сигурен ли сте?
— В какво? Че това стана вечерта ли?
— И че е било вечерта, и че сте върнали парите… Сигурен ли сте изобщо?
— Разбира се, да не съм нещо луд!
— Там е лошото, Николай Степанович, че тези папи не са били намерени в жилището на Вазнис.
— Как така? Как не са били намерени, след като аз лично й занесох цялата сума? Може би веднага ги е внесла в банката?
— В десет часа вечерта? Недейте така, Николай Степанович. Получава се нещо доста съмнително. Или убиецът е взел парите, или вие изобщо не сте ги върнали. Защото Алина Валдисовна вече не може да потвърди — дали сте й занесли парите, или не сте. Има и трети вариант: именно вие сте я убили, за да не й върнете парите. Разбира се, това е крайно предположение и на мен не ми се иска да вярвам в него, защото нашата задача с вас е да установим кой е видял, че наистина сте отишли у Вазнис към десет вечерта и че след вашето излизане тя е била още жива. Добре би било да намерим човек, комуто тя е казала нещо от рода на: Преди малко дойде Коля Харитонов и най-сетне ми върна всичките пари.