Този похват често помагаше на Юра Коротков. Не криеш от човека подозренията си, казваш му всичко откровено, съчувстваш му и му предлагаш помощ при събирането на оправдаващи го сведения. Ако човекът не е виновен, вместо криминалистите, той сам ще извърши лъвския пай от работата, а виновен ли е, ще се издаде. И колкото по-активно действа, толкова по-бързо ще направи невярната стъпка и сам ще се разобличи.
— Ама вие какво? — абсолютно искрено се уплаши Харитонов. — Да не мислите, че аз съм… Алина?
— Не ми се иска да мисля така, Николай Степанович — престорено меко отвърна Коротков. — Но нали виждате какви са обстоятелствата! С една дума — не са във ваша полза. Ако парите бяха намерени в жилището на Вазнис, такъв въпрос изобщо нямаше да се повдига. Но къде са те? Хайде заедно да се опитаме да снемем подозренията от вас. Спомнете си кой ви видя близо до блока или апартамента й! Кой може да потвърди, че сте ходили при нея? Да започнем дори с това…
Харитонов мъчително напрягаше паметта си, потеше се, нервничеше, но така и нищо не си спомни. За сметка на това изреди абсолютно всички хора, от които бе вземал суми през този ден с обещанието да ги върне в най-скоро време. След като се раздели с Харитонов, Коротков намери тези хора — бяха четирима — и си изясни две неща. Първо, че цялата необходима сума е била събрана в интервала между един часа следобед и пет вечерта. И второ, че Харитонов е обещал на всички свои кредитори да върне парите до една седмица. И двете обстоятелства никак не харесаха на майор Коротков. Защо, след като парите са били събрани до пет часа, Николай Степанович ги е занесъл на Алина чак в десет вечерта? Какво е чакал? Защо е протакал? И от какви доходи е смятал да върне тези пари в рамките на една седмица? Ако е очаквал отнякъде големи постъпления, би могъл да се договори със самата Алина, като се закълне, че ще върне дълга си след една седмица, и така да избегне мъчителното спешно събиране на шест хиляди и шестстотин долара. Защо не го е направил?
Както би казала неговата колежка Настя Каменская, отговорите могат да бъдат само два. Или още в онзи момент си е направил сметката да занесе парите на Вазнис — тя да ги преброи и да се успокои, после да я убие и пак да прибере парите в джоба си. Или има някакво обстоятелство, поради което той дори не е опитал да се разбере нито с Алина, нито със Смулов. Какво ли може да е това обстоятелство?
Коротков реши, че май най-добре ще бъде да озадачи с този въпрос Каменская, а той междувременно да отиде при режисьора Андрей Лвович Смулов. Вчера, в събота, не можа да поговори с него, както трябва — човекът беше прекалено смазан от случилото се, почти не разбираше смисъла на задаваните му въпроси и отговаряше напосоки. Днес вероятно вече би могъл да получи от него някакви сведения.
Само един поглед към режисьора Смулов бе достатъчен на Коротков, за да разбере какво е истинско, неприкрито страдание. Четирийсетгодишният Андрей Смулов бе толкова красив, че определено би трябвало да буди остра неприязън у представителите на мъжкия пол, но същевременно будеше не по-малко остро съчувствие. Беше болен от мъка — това се виждаше с невъоръжено око.
Смулов живееше в голям, удобен апартамент, чиято обстановка говореше за гостоприемството му. Меките фотьойли, диванчетата, ниските масички в огромния хол несъмнено бяха предназначени за едновременно приемане на много гости. Изобщо апартаментът бе обзаведен и украсен с вкус и любов и си личеше, че домакинът се гордее с него.
Смулов бе успял да се овладее и при това посещение на Коротков вече можеше съвсем ясно и последователно да отговаря на въпросите му. Той настани оперативния работник в удобен фотьойл в бляскавия си хол, донесе чай и пепелници — за себе си и за госта.
— Да започваме, Юрий Викторович — подкани домакинът, като се стараеше гласът му да звучи спокойно. — Питайте.
За всичко, което се отнасяше непосредствено за сутринта на 16 септември и за откриването на трупа на Алина Вазнис, Смулов беше разпитан още вчера от дежурния следовател, който бе отишъл на местопроизшествието. Днес Коротков имаше друга задача: да научи колкото може повече за Алина Вазнис. Защото асистент-режисьорката Елена Албикова вчера бе заявила съвсем определено, че Андрей Смулов е бил най-близкият човек на Алина и никой не е познавал покойната по-добре от него.