— Но как така, Андрей Лвович! — учуди се Коротков. — Та нали парите на Мазуркевич са свързани и с вашата работа, а не само с работата за Алина. Тя може и да не е била вече зависима от тях, но вие! Смятате ли, че изобщо не е помислила за вас? Нима й е било безразлично, че вие няма да можете да снимате филмите си?
— Е, не е така. — Смулов леко се усмихна: за пръв път, откак Коротков разговаряше с него. — Разбира се, че не може да й е било безразлично. Аз просто не акцентирах върху това, наистина ми е неудобно… Та нали и аз съм звезда. Дори в известен смисъл по-голяма звезда от Алина. Защото „Първичен страх“ я прослави за пръв път, а мен — за втори. Веднъж вече бях ставал звезда — след първия си филм, наистина това беше преди повече от десет години, но хората още ме помнят, особено почитателите на жанра. И хората на Рудин от концерна РУНИКО започнаха да ми предлагат договори още преди да предложат на Алина. Така че дори Мазуркевич да изгуби своите източници на доходи, аз няма да остана без работа.
— Бихте ли ми казали защо все пак останахте в „Сириус“? Защо не отидохте при Рудин?
— Какво отношение има това към смъртта на Алина? Не отидохме и толкоз — има ли значение защо?
— Андрей Лвович, настоявам да ми отговорите.
— Е, добре. Ами Рудин има много лоша репутация. Миналото лято той организира и проведе кинофестивал „Златният орел“ — сигурно сте чували за него?
Коротков мълчаливо кимна.
— Та на този фестивал един след друг загинаха четирима души — две актриси, един актьор и един режисьор. И Борис Йосифович Рудин, вместо още след първото убийство да закрие фестивала и да настоява от Москва да изпратят най-добрите следователи, преспокойно продължи фестивала до победния му край и в резултат паднаха още три жертви. Неговата служба за безопасност е организирана крайно лошо, но не това е най-важното. Най-важното е, че той е абсолютно безнравствен тип — разбирате ли, не е искал да си развали отношенията със спонсорите, които са разчитали по време на фестивала да реализират големи печалби от реклама. Между другото и нашият началник на службата по безопасност е отказал да работи в РУНИКО — и той е в течение на тази отвратителна история около фестивала. Изобщо кинематографичната общественост обяви един вид бойкот на Рудин и неговия киноконцерн. Та затова и ние с Алина… — Не довърши, само трескаво преглътна и дръпна дълбоко от цигарата си. Смулов пушеше страшно много, палеше цигара от цигара, ръцете му трепереха, гласът му понякога секваше, но все пак се държеше мъжествено и будеше у Коротков не само съчувствие, но и уважение.
— И последният ми въпрос, Андрей Лвович. Нека още веднъж се върнем към петъка, 15 септември. Спомнете си всичко, свързано с Алина в този ден.
— Тогава трябва да започна от предишния ден — четвъртъка. Този ден направихме работната прожекция на заснетия материал и след нея всички се втурнаха да поздравяват двама ни с Алина за онзи епизод, който тя изигра толкова сполучливо: където пребледнява и посивява буквално пред очите ни. Невероятно майсторство! Но вече неведнъж казах — Алина е актриса с голямо бъдеще. Тоест можеше да бъде… Да, прощавайте. Та така. Всички ни поздравяват, хвалят ни, аплодират. Алина бе страшно развълнувана — дори не бе подозирала, че е успяла да изиграе сцената така, а при прожекцията го видя с очите си. Тя си тръгна за вкъщи, а аз останах, с Леночка Албикова трябваше да се подготвим за снимките на следващия ден. Поработихме приблизително докъм осем и половина, после се обадих на Алина. Решихме, че няма смисъл да ходя при нея за през нощта. Алина много се грижеше за формата си — имам предвид професионалната форма. Ако рано сутринта ни предстояха снимки, никога не прекарвахме нощта заедно. Вероятно не бива да говоря за това, но за да ме разберете… Обикновено Алина не изглеждаше добре, след като бяхме прекарали нощта заедно. Тъй като до късно не заспивахме, на сутринта тя имаше сенки под очите, дори бръчици. Непременно трябваше да спи поне десет часа, за да изглежда добре и да играе добре. Просто организмът й го изискваше. В четвъртък, когато й се обадих, преценихме, че понеже трябва да стане в шест, вече е време да си ляга. А тя трябваше да стане дори по-рано, защото се налагаше да е в студията в седем сутринта. В продължение на цялата седмица бяхме снимали сутрин — от седем до един на обед, а от един в павилиона работеше друг режисьор, от друга киностудия. Защото ние нямаме собствен павилион, вземаме под наем ту от „Мосфилм“, ту от бившата студия „Горки“. Тоест имаме малки павилиони — ако трябваше да се снима сцена в жилище, в кабинет или, да речем, в купе на влак, се справяхме сами. Ако обаче се нуждаехме от по-голямо пространство и обемни декори, естествено се налагаше да се молим на този и онзи. Цялата тази седмица беше такава — от седем до тринайсет във взет под наем павилион.