— Ами ако се чувствате виновен за нещо, това дълго ли ви измъчва?
— Не знам, не съм опитвал — усмихна се Заточни.
— Имам си правило: ако си виновен, веднага си признай, извини се, изкупи вината си, ако можеш. А да съм направил нещо лошо и да живея после с него — не, не ми се е случвало. Вероятно за мен осъзнаването на собствената ми вина е абсолютно непоносимо, затова веднага вземам мерки. Да не би да сте се заели с изучаване на личността ми, Настенка? Или е нещо във връзка с работата ви?
— Във връзка с работата. Моята потърпевша е някак потайна, никой не знае нищо определено за нея, не е имала близки приятелки. Или е имала, но неизвестно защо грижливо ги е криела. Та се мъча да схвана едно-друго…
— Може би има престъпно минало? — предположи Заточни.
— Не, не мисля, че е имала. Гимназия, после ВГИК, актриса. Откъде да се вземе престъпление? Между другото, Иван Алексеевич, исках да ви попитам: да познавате случайно Стасов?
— Владислав ли? Дето неотдавна се пенсионира?
— Да, него.
— Познавам го. Свястно момче. Защо, сблъскахте ли се нещо?
— Аха — кимна тя. — Сега той е началник на службата по безопасност в киноконцерна „Сириус“, където е работила потърпевшата.
— Е, смятайте, че сте извадили късмет. Влад е умно момче и съвсем приличен във всяко отношение човек.
— А нещо по-подробно?
— Няма да стане — засмя се генералът. — Не се занимавам с клюки. Вие трябва да си съставите собствено мнение. Аз мога да го оценявам само като професионалист, а вие сама ще определите какъв човек е.
— Ама много сте лош!
— Принципен съм.
— Между другото вашият приличен във всяко отношение Влад се опита да научи от мен дали не съм ви любовница.
— И какво? Научи ли?
— Мисля, че не ми повярва. Въпреки честното ми обяснение.
— Я оставете тези глупости, Настенка! Вие сте стабилен човек, умеете да мислите логично, не може да не разбирате, че каквото и да правите, никой няма да ви повярва. Не се унижавайте, не обяснявайте нищо на никого — безсмислено е.
— Ами репутацията?
— Чия? Вашата ли?
— Е, моята — чудо голямо, на кого съм потрябвала! Говоря за вашата репутация.
— На мен това не ми вреди. — Заточни разцъфна в своята прочута слънчева усмивка, която мигом превърна жълтите му тигрови очи в две топли слънчица, огрели сухото скулесто лице и сякаш цялото пространство около него. — Откак работя в милицията, подире ми се влачи някакъв шлейф. Ту съпруги на заместник-министри, ту известни актриси, ту дами, занимаващи се с политика — какви ли не жени са ми приписвали като любовници. А аз, вместо да хвърлям къч и с пяна на уста да доказвам нравствената си чистота, просто не обръщам внимание, не споря, а после извличам полза от това. Съветвам ви да постъпвате по същия начин.
— Господи, но каква полза може да ви донесе слухът, че съм ваша любовница?
— Охо-о, и още каква! Например обстоятелството, че в неделя сутрин се разхождаме с вас в този парк, е известно на маса народ. Хем не само на хората, които работят в нашето министерство или при вас, на „Петровка“. И ако си определя конфиденциална среща с доверено лице някоя неделна сутрин нейде наблизо, хората, на които не са им безразлични моите придвижвания и контакти, гледат на това съвършено спокойно. Заточни излязъл от къщи рано сутринта в неделя и тръгнал за парка? Нищо интересно — отишъл е да се разхожда със своята мадама, няма защо да се плашим. А всъщност точно тогава става най-интересното. Разбирате ли?
— Значи ви служа за прикритие?
— Естествено. И вие се прикривайте с мен, кой ви пречи? Вашият съпруг например знае ли за нашите разходки?
— Разбира се. И дори ги поощрява. Той смята, че не дишам достатъчно чист въздух и е много доволен, че поне два пъти месечно се разхождам по два часа.
— Ето виждате ли! Затова ако решите да му изневерите, в неделя ще си имате абсолютно законни два часа. И никакви подозрения. Ще му кажете, че сме решили да се разхождаме всяка неделя.
— Ще си помисля — сериозно отвърна Настя. — Някак не ми беше хрумвало.
— Защото сте омъжена отскоро, нямате голям стаж. Вероятно сте свикнали да разпределяте времето си, както на вас ви е удобно, не сте имали нужда от такива дребни хитрости. След време ще оцените моите съвети — когато съпругът ви започне да ви досажда.
— Тате — чу се гласът на Максим. — Направих вече четири серии, дали не ми стига за днес?