— Може да си помисля по въпроса — позасмя се Коротков. — Ами ти каква си?
— Аз, драги, не съм жена — усмихна се Настя. — Аз съм детектив от женски пол. Две големи разлики и една малка.
Настя веднага обра каймака, като се обади на Стасов и го помоли да разнищи дали Ксения Мазуркевич и Зоя Семенцова не са близки приятелки. На Стасов въпросът й се видя повече от странен.
— Че какво общо може да има помежду им? — учуди се той. — Съпругата на президента и една впиянчена актриса!
— И аз мисля така. Но все пак проучи този въпрос, бива ли? Може да са били съученички или състудентки, или на младини да са се движили в една компания. Може да са лежали заедно в болница… Нали знаеш — всичко се случва. Слава, разбери ме правилно, на този етап не ми трябва истината, трябва ми общественото мнение. Искам да разбера дали официално се смята, че са добри познати, или че нямат никакво отношение една към друга. А едва после ще продължа с моите издирвания.
— А, това ли било! — с облекчение въздъхна Стасов. — Това ще установя бързо. Обади ми се пак след десетина минути.
След десет минути Настя чу горе-долу това, което бе очаквала: когато преди девет години се създавал „Сириус“, заслужилата артистка Зоя Семенцова била една от първите поканени да подпишат договор. Тя имала добра репутация на добросъвестна и трудолюбива актриса, която не се занимавала с клюки и интриги. Поканили я по инициатива на Леонид Сергеевич Дегтяр, който познавал Зоя отдавна и комуто трябвала актриса на средна възраст за неговите филми-опери. В оперите за жени на тази възраст се пишат партиите за мецосопран и контраалт: Графинята в „Дама пика“, Флора в „Травиата“, Улрика в „Бал с маски“. Ксения не проявявала никакъв интерес към личността на Семенцова и дори когато с нея се случило онова нещастие, не сметнала за нужно да й изкаже съболезнованията си, макар че всички в „Сириус“ без изключение посещавали Зоя в болницата или й пращали цветя и картички. С една дума Ксения изобщо не се интересувала от Семенцова.
Колкото до самата Семенцова, тя никога никому не била казвала и дори не била намеквала, че е близка позната на съпругата на президента. Когато се срещали по банкети и купони, премиери и презентации, те учтиво си кимали — и нищо повече.
— Слушай, Слава, това не ти ли напомня стара вражда? — попита Настя, след като изслуша Стасов.
— Не, напомня ми Лабрюйер — засмя се в отговор той. — Ако не греша, именно той е писал: Когато един мъж и една жена при среща пред хора се отдалечават в различни ъгли, не се поглеждат и не разменят и дума, всички веднага разбират какво означава това.
— Ами, общо взето, прав си — съгласи се Настя.
— Така или иначе, фактът за старото познанство ще трябва да се провери. Силно подозирам, че нашите дами старателно го крият. Всъщност как е моминското фамилно име на Ксения?
— Козирева. Нали ти казах, че е дъщеря на банкера Валентин Петрович Козирев? Забрави ли?
— Не, не съм забравила, но понякога децата носят фамилното име на майка си или на нейния втори съпруг, затова попитах.
— Слушай, Анастасия, ти си дяволски предвидлива! — в неволен изблик на уважение рече Стасов. — Духаш и кашата, както виждам!
— Аха. Знаеш ли колко пъти съм се парила? Веднъж си имах работа с такъв фокусник — да не ти се присънва и в най-страшния сън! Намирал жени, изпаднали в нужда, плащал им добри пари да сключат брак с него и след месец да се разведат. При регистрирането на брака вземал фамилното име на съпругата, по бързата процедура си вадел нов паспорт, след развода тичал в милицията, пишел заявление, че си е загубил паспорта или че са му го откраднали, или нещо друго, получавал нов — с фамилното име на съпругата, защото не си променял името при развода, после пак се оженвал — и цялата процедура от началото. В момента, когато го хванахме, разполагаше с четири валидни паспорта с различни фамилни имена. Валидни, истински паспорти! А какви ги бе вършил с тези паспорти — нямам думи да ти опиша! Между другото имаше си и съучастничка — щом се разведял, тутакси се женел за нея. И тя си променяла името, и тя тичала в милицията със заявления, а паспортите си ги складирала в нощното шкафче. Осем години ги издирвахме из цяла Русия — сигурно през това време поне двайсет пъти са минавали през ръцете на милиционерите. Нашите са издирвали Иванов и Сидорова, а те са представяли документи на Петров и Тюткина, или на Бубликов и Кругликова, нашите са пращали запитвания, проверката е показвала, че всичко им е наред, имат си истински паспорти, снимките съвпадат — и, извинете, госпожо и господине. Така че винаги си имам едно наум относно фамилните имена.