Смътно подозрение се мерна в главата на Коротков, докато слушаше пресекливите обяснения на Инга и оглеждаше големия, уютен хол. Стените бяха облепени с тапети в светли, студени цветове. И точно срещу Коротков висеше единствената украса — голяма семейна снимка, на която бяха петимата: мрачният, навъсен Валдис, Алина с непроницаемо спокойно лице, обаятелно усмихнат светлокос младеж — очевидно Алоиз, и Имант с Инга. Точно така: всеки поотделно, а Имант — с Инга. Макар че всички гледаха в обектива, трийсет и пет годишната жена и високият трийсетинагодишен брюнет се гледаха един друг. Не, очите им бяха устремени напред, но въпреки това те се гледаха. Бяха заедно. Дали и сега бяха заедно?
— А Имант женен ли е? — попита Коротков и разбра какъв е отговорът, преди да го чуе.
— Не. Така си и живеем — тримата — вече съвсем спокойно отговори Инга. — Валдис, Имант и аз.
Тя каза истината, външно абсолютно обикновена — какво толкова, живеят баща, неженен син и мащеха като едно семейство, няма нищо необичайно, дори мащехата да е само шест години по-възрастна от този неженен заварен син. Но тя каза и друга истина. Те действително живеят тримата, но Валдис не знае за това.
— Кажете, Инга, Имант никога ли не се е сърдил, че Алина е получила брилянтите на майка им?
— Не знам — сухо отвърна Инга. — Не е говорил за това пред мен.
— Помислете си, Инга, спомнете си. Нали винаги сте били близки с по-големия си син. — Коротков умишлено нарече Имант неин син, за да не й подскаже, че се е досетил. — Нима не споделя с вас проблемите си?
— Не знам — повтори тя още по-сухо. — Не сме обсъждали това.
— А вие не се ли опитахте да поговорите с мъжа си, да го убедите да промени решението си? Защото наистина е несправедливо: на Алина всичко, а на синовете — нищо.
— Той обичаше повече Алина. Тя беше изтърсакът. Валдис казваше, че много приличала на жена му. Казваше още, че на мъжете не е нужно да се помага, затова са мъже — сами да постигат всичко. А Алина е момиче, ако родителите й не се погрижат за нея, кой друг?
— Добре, така е смятал Валдис. А вие? Лично вие как смятахте? Съгласна ли бяхте?
Инга наведе очи и започна да разглежда орнаментите на килима.
— Моето мнение не засяга никого. Във всеки случай аз не съм имала претенции към тези брилянти. За какво са ми? Каквото реши Валдис — това е правилното.
Интересна работа! Само преди половин час тя разпалено говореше, че решението на мъжа й е било неправилно, несправедливо. Че Алина била милионерка, а Имант останал без нищо. Това бяха нейни думи. Схванала е, че е казала нещо излишно, и сега се опитва да си вземе думите назад?