Зоя се извърна и се закандилка към Ксения. По физиономията й личеше, че не е в състояние да си спомни Ксения, макар че напрегнато се опитва да разбере коя е тази елегантна дама, която й изглежда толкова позната.
— Добър вечер — учтиво поздрави Зоя, като се опитваше да изиграе някакво достойнство.
— Я да те закарам вкъщи! — веднага предложи Ксения. — И без това търся човек с кола.
След няколко минути Мазуркевич видя човека. Чичка около петдесетте, оплешивяващ, шкембест, с щъкащи светнали очички, които веднага издаваха някогашния женкар и донжуан от средна ръка. Ксения винаги избираше евтини руски автомобили. И то далеч не защото бе патриотка и почитателка само на продукцията на руското машиностроене. Тя разсъждаваше абсолютно прагматично: един затлъстяващ, оплешивяващ, грозничък мъж може да има колкото си иска дългокраки млади сладурчета с гладка кожа, ако разполага с много пари. Виж, когато парите са малко, за което говорят и фасонът му, и марката на колата, а зад гърба му има активно сексуално минало, със спомените за което нямаш моралните сили да се разделиш, тогава… Тъкмо такива й трябваха на Ксения.
Както винаги, изборът й се оказа точен и само след три минути двете със Зоя седяха в жигулата. Ксения естествено — отпред, до шофьора. Зоя — отзад. След още десет минути намеренията на страните бяха изяснени и шофьорът уверено натискаше газта по посока на околовръстното шосе. Ксения едва възпираше нарастващата възбуда — внезапно споходилата я идея й се струваше великолепна. Тя отдавна вече имаше проблеми със секса, някакво неконтролируемо желание я изхвърляше по улиците в търсене на случайни шофьори, защото й харесваше само едно: шофьор, кола, чувство за невероятна опасност, когато всеки момент някой може да ги види. Но напоследък дори този сценарий бе престанал да я задоволява. Шофьорът и колата непременно трябваше да са налице — без това Ксения не можеше дори да се възбуди, но й беше нужно и още нещо… още някакъв детайл, който да изпълни ролята на камшик, катализатор, стимулатор, ролята на такъв детайл този път трябваше да изиграе Зоя Семенцова, навремето заслужила артистка, а сега — пропила се епизодичка.
— Давай, приятелче, започни с нея! — нареди Ксения на шофьора, когато стигнаха до мястото. — А аз ще погледам. После, когато ти кажа, ще я оставиш и ще се заемеш с мен. Съгласен ли си?
— Ами тя? — учуди се шофьорът, решил да прояви благородство. — И тя има нужда…
— Ще мине и без това — студено го прекъсна Ксения. — Давай, започвай, не се мотай! И запали лампата в купето.
Шофьорът послушно свали облегалките на предните седалки, предварително разкопча панталона си и посегна към Зоя, която кротко дремеше, свита на кълбо на задната седалка, след като бе свалила обувките си на пода. Отначало Зоя се съпротивляваше и не можеше да проумее защо вместо пред входа на блока й, я събуждат насред някаква гора и какво иска от нея този шофьор. После, като чу стандартния комплект нежни епитети от рода на красавице, лястовичке, сладурчето ми, маценцето ми, се разчувства и не без удоволствие се включи в процеса. В най-отговорния момент, когато Зоя вече се бе подготвила да изпита приятното, но рядко спохождащо я чувство, Ксения потупа шофьора по рамото:
— Стига, приятел, сега съм аз. — Тя безцеремонно измъкна от колата хилавата дребничка Семенцова, вдигна широката си плисирана пола, под която естествено нямаше бельо, и легна на разпънатите седалки.
Всичко стана супер! Именно както го искаше Ксения Мазуркевич.
Леко изненаданият, но въпреки това не по-малко доволен шофьор закара своите странни партньорки по домовете им. На другия ден Ксения се попритесни в очакване да й се обади изтрезнялата Зоя. Знае ли човек как ще реагира? Ами ако почне да вдига скандали? И да заплашва, че ще каже на бащата на Ксения? Ако започне да иска роли и пари? Или — което също не е хубаво — започне да й се натиска за приятелка?
Но мина ден, втори, трети, седмица, а Зоя Семенцова не направи и най-малък опит да се свърже с Ксения, с която я бе събрало едно толкова пикантно и направо казано — мръсничко приключение. Ксения отначало се успокои, по-късно започна да недоумява. А после мъжът й я заведе в Киноцентъра да гледат някакъв филм, отрупан с „Оскари“ — май че беше „Първичен инстинкт“, и там Ксения видя Семенцова, която мина покрай нея и любезно кимна на президента на „Сириус“ и неговата съпруга. Лицето на Зоя не изразяваше нищо — нито че я е познала, нито че си спомня нещо, нито неудобство, нито срам, нито презрение. Абсолютно нищо. И Ксения разбра, че Зоя чисто и просто нищо не помни. Обикновена алкохолна амнезия.