След около месец Ксения срещна Семенцова в офиса на „Сириус“. Тя вече бе леко почерпена, но все още напълно адекватна. Ксения изигра любезност и съчувствие, заведе Зоя в едно питейно заведение наблизо и започна да я обработва. Оказа се, че Зоя все пак си спомня нещо — например как е излязла от бара, как Ксения я е извикала и й е предложила да я закара до вкъщи, как са се качили в колата. А после заспала — и толкоз, бяло петно. Оборавила се едва на сутринта вкъщи. Ксения започна да действа решително и същевременно предпазливо: просвети актрисата за онова, което се бе случило, след като тя бе заспала. Разбира се, разказът й доста се различаваше от истината — според нейната версия излизаше, че инициативата е принадлежала на Зоя, с шофьора също се била разбрала Зоя и изобщо Семенцова се държала като сексуална маниачка. Зоя примираше от срам и докато слушаше Ксения, обръщаше чаша след чаша. А после Ксения отново я качи в една кола и я откара извън града. Този път Зоя схващаше едно-друго и й хареса. Макар че на другия ден пак нищо не помнеше. Тоест помнеше за какво се бяха разбрали с Ксения, защо бяха търсили кола и закъде бяха отпрашили заедно. Но какво се бе случило всъщност — не, това изобщо не можеше да си спомни.
И оттогава нещата продължиха така. Пред хората двете се правеха, че се познават само за здравей-здрасти. Периодично, горе-долу веднъж месечно, Ксения напиваше Зоя до забрава, качваше я в някоя кола и я откарваше. Мазуркевич прояви творчески подход към ситуацията и вече не само гледаше как случайни шофьори правят любов със Зоя, но и активно участваше — включваше се в процедурата, като се занимаваше ту с мъжа, ту със Зоя, ту със самата себе си.
И в петък, 15 септември, Ксения Мазуркевич и Зоя Семенцова отново бяха на поход. Ксения мълчеше по напълно разбираеми причини, а Зоя лъжеше за местата, където била ходила в петък, просто защото не си спомняше абсолютно нищо. Но да си признаеш, че си се алкохолизирала до степен да не помниш къде си прекарала няколко часа — това означава да сложиш кръст на себе си. И после — тя наистина не помнеше къде е била и ужасно се страхуваше: ами ако е ходила при Алина? Ами ако са я видели там? Ами ако наистина я е?…
За щастие Зоя живееше в блок, където имаше офис на голяма фирма, която полагаше особени грижи за своята безопасност. Толкова особени, че бе сложила до прозореца специално момче с компютър, в чиито задължения влизаше да фиксира номерата на всички коли, спиращи пред блока. В това, разбира се, имаше смисъл: така проследяваха дали до офиса на фирмата не идват твърде често някои хора, които нямат никаква работа тук. А и ако се случеше нещо, дори най-лошото — като убийство например, номерът на колата щеше да фигурира в компютъра, а това е много по-удобно, отколкото да търсиш очевидци и да ги молиш да си спомнят този номер.
Коротков бързо успя да се разбере с момчето, което бе работило през нощта в петък срещу събота, получи разпечатка на номерата на колите, спирали пред блока в интересуващото го време, и подчерта няколко реда. На тези редове до часа и номера имаше бележка: докара жена и си замина. По този начин доста бързо бе открит любвеобилният шофьор, на когото и през ум не му мина да се притеснява от случилото се — напротив, той дори сякаш се гордееше, че на своята възраст е успял да задоволи две дами едновременно. Мъжът добре си спомняше тяхната външност и адресите, на които бе закарал своите случайни партньорки. По-нататък всичко беше въпрос на психология, настойчивост и техника. Към единайсет часа вечерта в понеделник бе снето подозрението от Ксения Мазуркевич и Зоя Семенцова. Макар че един господ знае какви усилия, какво напрежение струваше това на Юрий Коротков и Владислав Стасов.
— Сега ще звънна на Аска — и се прибирам — каза Коротков, прозя се и сладко се протегна. — Тоя ден беше направо идиотски, имам чувството, че днешната сутрин е била миналата година.
Седяха в колата на Стасов пред офиса на „Сириус“. Бяха решили да проведат последния разговор с Ксения заедно, така им се стори най-правилно от тактически съображения, затова за икономия на бензин бяха отишли у Мазуркевич с една кола, а жигулата на Коротков бяха оставили пред сградата, в която се намираше „Сириус“.
— Да отидем в кабинета ми — покани го Стасов.
— Ти ще се обадиш, а аз ще си взема за вкъщи някои неща.
Качиха се на втория етаж и Стасов отвори своята облицована с вишнева изкуствена кожа врата. Коротков веднага се тръшна на въртящия се фотьойл до бюрото и грабна телефонната слушалка.