Като знак, че е оздравяла напълно, Алина и Андрей отидоха в един автосалон да й купят кола.
— Сега, когато изобщо не вземам лекарства, мога смело да седна зад волана — каза Алина, притисна се до Смулов и го целуна по бузата. — Защото ме беше яд — толкова труд хвърлих да науча правилника, да взема книжка, а да не карам кола!
Избраха й тъмнозелен сааб, после ентусиазирано се заеха да търсят гараж и се зарадваха, когато успяха да намерят място в охраняван гараж със собствена мивка и сервиз. И най-важното — беше само на две автобусни спирки от блока на Алина. Наистина невероятен успех!
Алина постепенно навлизаше в нормалния живот, неотровен от постоянния, ежеминутен страх. Пламенно влюбеният в нея Смулов бе успял да разруши детските й представи за собствената й греховност и виновност, чувството, че е порочна и омърсена. Беше хвърлил за това много сили и време, но все пак бе постигнал онова, което искаше. У Алина се породи интерес към красивите дрехи, към пътешествията, тя с удоволствие се занимаваше с новия си апартамент, правеше в него европейски ремонт. Беше се преместила тук отдавна, но до този момент не бе имала желание да го обзаведе както трябва. Беше й безразлично, че в антрето тапетите се разлепват, а в банята кранчетата капят и плочките се откъртват.
В този радостен период Андрей замисли следващия си филм — „Безумие“. Сам написа сценария с мисълта, че главната роля естествено ще играе Алина. Мазуркевич изтръгна от спонсори парите като за две звезди — Алина и Смулов — с обещанието, че „Безумие“ ще бъде не по-малко печеливш от „Първичен страх“, а може би и ще го задмине. Снимките започнаха и набраха добро темпо, филмът наистина се очертаваше да стане великолепен…
Глава 7.
Коротков
Той с учудване си припомняше как снощи бе нарекъл Настя садистка, задето заради нея трябваше пак да става призори. Днес лежеше в леглото и се молеше на Господ това призори да настъпи по-скоро.
Когато се прибра снощи вкъщи, пак се започна скандал. Юра нямаше сили да се сърди на жена си, защото прекрасно разбираше колко й е трудно и как се уморява не по-малко от него. Виждаше, че животът в тясното жилище, просмукано с миризмите на тежко болен, прикован към леглото човек, не вдъхва оптимизъм. Тъщата се парализира една година след като се роди синът им — беше още сравнително млада, сърцето й работеше прекрасно и всички знаеха какво означава това. Съпругата на Юра естествено не смяташе, че той има някаква вина. Освен една: бе убедена, че Коротков отдавна е трябвало да зареже работата в милицията и да започне частен бизнес. И колкото и да й обясняваше Юра, че животът и честта са по-скъпи, тя бе непреклонна, позоваваше се на примери с познати и непознати хора и настояваше мъжът й най-сетне да започне да печели прилични пари и да купи голям апартамент. Синът им растеше и с всеки изминал ден им ставаше все по-тясно в стаята от четиринайсет квадрата, защото по-малката, от осем квадрата, бе заета единствено и постоянно от майката на жена му.
Често след такива скандали Коротков излизаше и отиваше да пренощува у своя приятел и колега Коля Селуянов, който след развода си живееше сам. Но снощи се прибра много късно и беше толкова уморен… Успя да поспи съвсем малко. От четири сутринта лежеше тихичко, без да може да заспи, до жена си и чувстваше, че дори спяща, тя излъчва недоволство и враждебност.
Към шест часа търпението му изневери и той внимателно стана, прокрадна се на пръсти до кухнята, включи кафеварката и започна да се приготвя. Да излезе оттук по-скоро — по-добре да виси на улицата, отколкото отново, от ранно утро, да подхванат безплодните и безсмислени според него разговори.
Коротков стигна до блока на Алина Вазнис още преди седем. Паркира колата, включи отоплението, запали цигара и замислено се загледа в ръмящия на вън есенен дъжд. Щом се постопли, веднага му се доспа и за да не се поддаде на изкушението, той свали прозореца, протегна ръка под дъжда и щом тя се намокри, избърса лицето си. Олекна му.