— Взе ми го от устата.
— Помогни ми с това легло.
Изнесохме леглото при доктор Ензенауър, който в наше отсъствие бе сложил система и на Нервния. Сега отново бе надвесен над Бин Паша. Вдигна глава и каза:
— Стабилизиран е. Но без да го отворя, не мога да определя доколко сериозни са раните. Нуждае се от спешна операция.
Вдигнахме Бин Паша за ръцете и краката и внимателно го наместихме на леглото. Биан обясни на Ензенауър:
— Това е Али бин Паша.
— Предполагах.
— Значи сте наясно с неговата важност и възможните усложнения. Наблизо има няколко полеви болници. Но сам разбирате колко голям е рискът да се разкрие самоличността му.
— Мога да му дам успокоително, което ще го държи замаян и не би трябвало да даде вредни ефекти при слагане на упойка. — Той помълча и добави: — Но не гарантирам, че няма да се разприказва.
Биан ме погледна.
— Е?
— Първо ще го преместим. Не искам, като дойде линейката, да го свържат с този самолет.
— Не бях помислила за това.
Двамата с Ензенауър вдигнахме леглото и изнесохме Бин Паша от хангара, а Биан изтича да търси военен полицай с радиостанция, за да повика бърза помощ от най-близката полева болница.
— Ще ви придружа — казах аз на Ензенауър. — След като го приемат обаче, оставате сам. Имахме тежка нощ. Трябва да поспя.
— Е… нали затова съм тук. — После той зададе логичния въпрос: — Как да обясним раната? Предполагам, че не искате да се възстановява в американска военна болница. Значи ще трябва нещо, което да оправдае изписването при първа възможност.
В главата ми почваше да се оформя идея и аз отговорих:
— Кажете им, че е от саудитското кралско семейство. Прострелян от терорист, нали така? Наблегнете на роднинската връзка със саудитския крал и ще му осигурите първокласно лечение. — Озърнах се и пак погледнах Ензенауър. — А как да обясним вас?
— Лесно. Мнозина богати саудитци си наемат личен лекар от Запада. Един мой приятел работи точно това — продължи Ензенауър. — Има грамадна резиденция в Грейт Фолс. Заплатата е невероятна. — Той се изкиска. — Жена ми все ме ръчка да си намеря и аз някоя кралска особа.
— Вече имате. Вашият клиент Али ал Сауц е бил тук на делово пътуване. Не знаете точно с каква цел, защото не е ваша работа. Нали? Но ви е довел тук и е попитал дали искате да го придружите, докато разглежда местните забележителности. Както си се разхожда по улицата, непознат мъж с тъмни дрехи изскача пред него и стреля. Без никакво предупреждение. Не усложнявайте разказа. Ако питат за миналото ви, казвайте истината. Само не споменавайте ЦРУ. Най-добрите лъжи се основават на истината.
Той кимна.
— И тъй, качвате пациента си в такси, докарвате го в американската военновъздушна база и молите за помощ. На портала срещате мен… аз повиквам санитар… човек от медицинската част към базата… той осигурява система и кръвопреливане. Разбрано?
— Точно така беше.
— Гледайте да не сгафите, докторе. За измъкването му ще има грижата Филис.
Оставихме леглото и след около три минути дотича Биан.
— Пращат ни медицински хеликоптер — съобщи тя. — Няма да се забави. Болницата е само на пет километра по права линия.
Обясних й нашите намерения и тя се съгласи, че планът изглежда осъществим. Заръчах й да остане в самолета, да пази Нервния и в никакъв случай да не го убива. Обещах да се върна след два часа и я помолих да се свърже с Филис и да докладва за станалото.
Чухме пърпоренето на хеликоптер.
23
Добри новини — лоши новини.
Атентатор самоубиец се беше взривил в градския център и нашето пристигане съвпадна с потока от окървавени, замаяни хора, нахлуващ в полевата болница. Някои куцукаха, но повечето идваха на носилки. Приемащите сестри едва смогваха да притичват от човек на човек и да сортират жертвите по категории: тежко ранен, смъртоносно ранен, безнадежден случай.
Никога не бях виждал подобно нещо. Мъртви и ранени войници — да, но тук ранените бяха цивилни, предимно жени и деца, които крещяха за помощ. Видях разплакани бащи да носят ранени дечица, видях и малки деца да стоят с отчаяни изражения до обезобразените си родители. Чух някой да споменава, че това са само половината жертви; останалите били откарани в цивилни болници, но там местата не стигали и почнали да отпращат ранените към американските лазарета.
Сред този кипящ казан от страдания и суматоха приемащата сестра зададе само няколко лаконични въпроса и не прояви любопитство или съмнение спрямо нашите отговори. Бин Паша бе приет в спешното отделение. Очевидно в Ирак всеки имаше изконното право да бъде ранен без причина.