— Биан… какво правиш?
— Не трябва ли да попиташ какво правим? — Тя грабна сапуна и почна да сапунисва гърдите ми. — Борба с преохлаждането, точно според армейския наръчник по оцеляване. — Разсмя се. — Доктора го няма, екипажът е на задължителен отдих… и… според наръчника телесната топлина сгрява най-бързо.
Ръката й се спусна към корема ми и по-надолу. Не си спомнях в наръчника да има подобни похвати, но импровизацията явно даваше резултат, защото изведнъж пламнах цял и промърморих:
— Не знам дали е добра идея.
Тя ме сграбчи за лакътя, завъртя ме и взе да сапунисва гърба ми. Беше приятно. Още по-приятно стана, когато почна да масажира мускулите ми. След малко отбеляза:
— Имаш много белези.
— Ами… другите деца не ме обичаха много.
— Не ми изглеждат толкова стари.
— Късно пораснах.
Тя се разсмя.
— Хей, не си ли малко обвързана? — напомних аз.
Тя отвърна с вълшебните думи:
— Остави тая грижа на мен. — Подаде ми сапуна и каза: — Сега е твой ред.
Е, какво можех да сторя? Нямаше как да откажа — джентълменът винаги връща услугите, — тъй че я завъртях и започнах да сапунисвам гърба й. Тя се изви като котка. Кожата й беше изумително гладка.
Известно време мълчахме и двамата. Чуваше се само плискане на вода и тежко дишане.
Тя се завъртя и пристъпи към мен.
— Сега отпред.
Погледнах сапуна, после се взрях в черните й очи. Между гръб и предница има много голяма разлика, а почнехме ли веднъж…
Всъщност отдавна бяхме минали встъплението и някакъв глас настояваше в главата ми: „Хайде, Дръмънд. Само мухльовците спират насред път. Погледни какъв финал те чака. Можеш, знаеш, че можеш…“
Друг глас неуверено настояваше да натисна спирачките.
Биан усети колебанието ми и се притисна до мен.
— Не се бой. Искам го.
Усмихнах се и тя се усмихна. Разтърка ме още малко.
И тъй… ето че отминавахме повратната точка.
А после… После сторих онова, което никой мъж не бива да върши. Зададох си един напълно безсмислен въпрос: защо.
Знаех, че някой психоаналитик би го обяснил като първична и дори предсказуема реакция след напрегната и опасна мисия. Човешката психика се напряга до крайност, а смъртта и насилието пораждат мисли за продължение на рода, което е свързано със секса. Методът е фройдистки или може би френски — душевен покой чрез оргазъм.
Освен това, ако не броим някои дребни недостатъци — мъжкарското високомерие, ината и западащата ми кариера, — аз съм буквално неустоим. В края на краищата жените си затварят очите пред много неща. Дори и брат ми, който е самодоволен егоист, никога не остава без мацка. Така де, обичам си го, макар да не знам защо.
Естествено, той е безсрамно богат, с огромна къща на Тихия океан. Това привлича жените.
Биан ме разтри още малко и каза:
— Извинявай, но мисля, че изразих намеренията си. Сега е твой ред.
Дали ставаше дума за най-обикновено плътско желание?
Може би. Но подобна импулсивност изглеждаше малко нелепа за жена, изградила живота и кариерата си върху самообладанието. Не… просто не се връзваше.
И тъй, оставаха две възможности. Или използваше тялото си, за да ме манипулира, или правеше огромна емоционална грешка, която щеше да стане и моя.
По мой личен опит сексът идва или в началото на една връзка, когато е праволинеен и необвързващ почти колкото ръкостискането — само дето никой не съжалява на сутринта за едно ръкостискане, — или е част от съзряваща обвързаност, признание за нарастващата обич, нежност и вярност. С Биан бяхме повече от обикновени познати, но все още далеч от любовта. В любовта и войната най-важното е да избереш момента; сбъркаш ли, последствията обикновено са гадни.
Дълбоко си поех дъх, отстъпих назад, вдигнах кърпата и внимателно я обвих около тялото й. Тя очевидно се изненада.
— Шегуваш се, нали?
Спогледахме се.
— Ще повярваш ли, ако ти кажа, че държа твърде много на теб, за да продължа? — попитах аз.
— Това е… най-голямата глупост, която съм чувала.
— Вярно.
Тя извърна очи за момент.
— Много е унизително. Хвърлям ти се на врата. Мисля, че ми дължиш по-добро обяснение.
— Добре де, дължа ти го — съгласих се аз, опитвайки се да го измисля.
— Слушам.
— Струва ми се неправилно. Не му е времето тук и сега. Ти си сгодена и никак не ми допада идеята да спя с момичето на войник. Мисля, че си емоционално объркана, но чрез мен няма да разрешиш проблемите — само ще ги усложниш още повече.
— Може би прекалено задълбаваш.
Това бе ново за мен; обикновено приемам тия неща повърхностно.
— Може би.
— Аз…
Сложих пръст върху устните й.