Впуснах се в лаконичен и грижливо цензуриран доклад за пътуването си и операцията по залавянето на Бин Паша, обясних защо един бомбаджия дъвче коктейлни бисквити в спалнята и тъй нататък. Подходих като към изложение пред съдебните заседатели, тоест поднесох на публиката целенасочено окастрен вариант на истината. Много ме бива в това отношение. Но тъй като нямах представа какво знае техният саудитски приятел — и какво му се полага да знае, — пропуснах да спомена името Клифърд Даниълс и как сме узнали за Бин Паша.
От време на време се обръщах към Биан за потвърждение и представлението вървеше много добре — досущ като куклена пиеса на тема „Как прекарах ваканцията“.
Пропуснах епизода със стрелбата на Биан по пленниците. Тя също не сметна за необходимо да го спомене.
Не казах и за случката в банята. Защо да подсилвам убеждението на арабския шейх, че всички американки са уличници? Освен това Биан щеше да чуе, а аз държах да се прибера жив и здрав.
Не споменах и за удвоения хонорар на Ерик. Много исках да се насладя спокойно и насаме на изражението на Филис, когато чуе новината.
Уотърбъри слушаше; за моя изненада той бе странно съсредоточен и не ме прекъсна нито веднъж, макар да се мръщеше, сякаш го тормозеха хемороиди. Изглежда, полагаше големи усилия да се представи в добра светлина пред някого. Очевидно не би се хабил заради мен, Биан или Филис. Значи шейхът не бе кой да е. И едва ли идваше да ни „съветва“. Но какво означаваше думичката „неофициално“?
Филис зададе няколко въпроса, все свързани по един или друг начин с положението във Фалуджа. Нямаха съществена връзка със сегашната ни задача и вероятно се отнасяха до някое друго от начинанията й. Постоянно жонглира с десетина топки, а поне още три крие под полата си.
Колкото до шейх Турки ал Файеф, той сякаш искаше да е където и да било, само не тук. Прозяваше се, разкършваше врат и потропваше с пръсти по масата. Изпуши една подир друга четири-пет много зловонни френски цигари и усмърдя цялата стая.
Тъй като се намирахме в американски правителствен самолет, можех само да си представям какви мисли се въртят из натъпкания с устави мозък на Уотърбъри. Много се изкушавах да изпрося една цигара от шейха — а аз дори не пуша.
По някое време, докато Биан бе взела думата, огледах по-внимателно нашия екзотичен приятел. Малко под петдесет, леко шишкав и бузест, с любопитни черни очи и остра козя брадичка. Кой знае защо, в главата ми изплува изразът „дяволска красота“ и това ми се стори смешно. Той наистина приличаше на дявол. Мина ми странната мисъл, че първите християни може да са използвали арабите за прототип на Сатаната. Интересно как ли изглеждаше арабският дявол? Вероятно като бледолик бузест проповедник от Кънетикът. А адът им сигурно приличаше на Ню Джързи, което всъщност не е чак толкова далече от нашата представа за ад.
Освен това подозирах, че демонстративното му безразличие е точно това — демонстрация. Под привидната хладна апатия вероятно се криеха забележителен актьорски талант и ум като бръснач. Срещал съм старши офицери, които използват същия похват. Става дума за властта да изглеждаш отегчен, да се държиш невъзпитано пред подчинените. Разбира се, това е илюзия; също като властта. Както и да е, накрая приключих представлението, като препоръчах:
— Смятаме, че Абдул Алмири трябва да бъде предаден на военните, колкото се може по-скоро. — Обърнах се към Филис и отбелязах: — Багдадският ни отдел може дискретно да се заеме с това.
Преди Филис да отговори, Уотърбъри отсече:
— Аз ще се заема.
— Как? — попитах аз.
— Не е ваша работа.
— Марк, наша работа е — намеси се Филис.
— Добре де… Ще кажа, че един от моите хора е дошъл да го арестува.
Двамата с Филис се спогледахме. Тя лукаво подхвърли:
— Не смяташ ли, че ще се зачудят защо специалният отдел на Пентагона има свои хора тук? Може да провалиш цялата операция.
— Може би… Е, ще си помисля.
Всички останахме с впечатлението, че е готов да провали операцията, стига да обере лаврите за залавянето на бомбаджия. Представих си го как седи у дома с приятели, смуче грамадна пура, върти между пръстите си чаша коняк и казва нещо от сорта: „Чакайте да ви разправя как хванах най-големия и най-страшния бомбен терорист в Багдад.“
Ако беше още малко по-глупав, би се наложило да го поливат два пъти седмично.
Филис смени темата и се обърна към нас с Биан:
— Преди час ми се обади доктор Ензенауър. Раната на Али бин Паша е почистена и зашита. Възстановява се в реанимацията.