— Значи ще оздравее? — попита Биан.
— В момента има риск от вътрешна инфекция и ще трябва да го наблюдават. Но според Ензенауър след два дни ще могат да го изпишат.
Биан въздъхна с видимо облекчение. Ако Бин Паша беше издъхнал на операционната маса, би й се наложило да обяснява подробно и дълго.
Всички почнаха да се усмихват и аз реших да им разваля настроението.
— Не вярвам да изкопчим нещо от него.
— Какво означава това? — попита Филис.
Преразказах най-подробно какво бяхме научили от Абдул Алмири за Али бин Паша и завърших с едно интересно наблюдение, което бях направил, докато той се целеше в главата ми.
— Имаше един миг — казах аз, — част от секундата… когато се погледнахме в очите. Колкото и мелодраматично да звучи… сякаш надникнахме в душите си. В онзи момент видях омраза и ярост, граничеща с безумие.
Биан се усмихна и каза:
— Чудя се какво ли е видял той в твоите.
— Да не си очаквал да се усмихне, Дръмънд? — сопна се Уотърбъри. — Другарите му са били мъртви или ранени. Самият той току-що е попаднал в плен.
Всъщност много добре си спомнях, че Бин Паша се усмихна.
— Откъде знаеш? — възразих аз. — Не помня да си бил там.
Уотърбъри ме изгледа кръвнишки.
Преди нещата да загрубеят, Филис се намеси.
— Накъде биеш, Шон?
— За да бъде пречупен Бин Паша, ще трябват изобретателност, късмет и време. Месеци, може би години. Той няма да се хване на обичайните трикове, нито пък ще го подмамите да допусне елементарна грешка като обикновените престъпници. — Озърнах се към шейха и добавих: — А ако някой възнамерява да му развърже езика с бой, болката само ще подсили неговата ненавист и ярост.
— Да не би да намекваш, че Бин Паша страда от комплекса на мъченик? — попита Филис.
Зачудих се какво всъщност намеквам.
— Ами… представете си този човек като стомана. Той предпочита топлината. Тя го закалява, прави го по-силен.
Уотърбъри се вгледа в мен, после каза:
— Твърдиш, че знаеш доста за него. Но сам призна, че изобщо не сте разговаряли, и това ми се вижда… абсурдно.
Усмихнах му се.
— Имам силна интуиция. С теб например още на третата секунда усетих, че няма да си допаднем.
Той реши, че аргументът ми заслужава сериозно възражение, и отговори:
— Да, но си поговорихме.
Защо ли си губя времето за такива хора?
Престанах да му обръщам внимание и огледах другите лица около масата. Продължавайки съдебната тактика, казах:
— Нека си преповторим какво знаем за Бин Паша. Бил е терорист през целия си съзнателен живот, оцелял е повече от десетилетие в един занаят, който стана крайно опасен благодарение на нашите усилия. Нещо повече, Заркауи лично го е избрал, за да представя движението му пред външните инвеститори. Това подсказва пълна увереност, че ще пази най-ценните тайни на групировката. А също така, че евентуалните спонсори ще го приемат като образец на истински терорист. Извод: неговите съратници не го подценяват, значи и ние не бива да допускаме тази грешка.
Всички се замислиха.
Биан кимна в знак на съгласие.
Шейхът мълчеше. Беше се облегнал назад и гледаше съсредоточено огънчето на цигарата си. Може би го бях надценил, може би всъщност нямаше и грам мозък.
Уотърбъри пръв наруши мълчанието:
— От опит знам, че всеки проговаря. — Тъй като никой не отвърна, той добави: — Просто трябва да намериш верния подход.
А за какво си говорехме според него?
Шейхът най-сетне откъсна очи от цигарата и каза на изненадващо добър английски:
— Полковникът е разбрал много добре този човек. — Той размаха цигарата към Уотърбъри. — Али бин Паша е потомък на десетки поколения бедуински воини. Той не е като ония хора от Йордания, Пакистан или Сирия. Също като вашия йордански пленник те са селяни, които си играят на войници. Али бин Паша е възпитан другояче.
— Така ли? — попита Уотърбъри.
— Ние наричаме тези хора такфири. Чували ли сте тази дума? Те са по-лоши от Ал Кайда. Безкрайно фанатични, безкрайно жестоки.
— Вие сигурно знаете най-добре — отвърна Уотърбъри.
— Знам — потвърди шейхът и това ми се стори интересно, дори многозначително. — А вие ще се зарадвате, че мога да ви предложа решение.
Всички наострихме уши.
— Предайте Али бин Паша на мен — заяви шейхът. — Той е от нашите. Ние го разбираме.
— Имате предвид екстрадиране? — подсказа Уотърбъри.
— Добре де, не съм запознат с точната американска терминология, но знам, че се прави. — Той огледа лицата ни и добави: — Разбира се, ще имам грижата да получите всичко, което узнаем от разпитите.