Дали пък не бях сбъркал с Уотърбъри? Може би не беше чак толкова лош, а просто глупав.
Филис се изкашля и каза:
— Тия караници няма да ни помогнат. Дайте да обмислим как да решим проблема.
Ако Уотърбъри беше тежката артилерия, то Филис явно бе пратена като корпус за бързо реагиране, защото погледна шейха, после мен и предложи:
— Може би едно алтернативно решение ще задоволи желанията и потребностите на двете страни.
Недоволен, че губи контрол над ситуацията, Уотърбъри понечи да възрази, но шейхът повдигна ръка и каза:
— Моля ви. — Той се обърна към Филис. — Опишете ми… това алтернативно решение.
Вероятно сега аз играех главната роля, защото Филис побърза да изпробва почвата и ме попита:
— Какви гаранции биха те задоволили?
Откровено казано, от самото начало знаех, че нямам шанс да спечеля. Можех да повдигам възражения, да създавам пречки и да направя нещата по-мудни и по-болезнени за всички участници. Да бъдеш досадник си има и добри страни; в крайна сметка обаче нямаше никого да накарам да си надникне в душата по простата причина, че хората, които дърпаха конците, нямат души, а само власт.
Очевидно големият шеф във Вашингтон не искаше случаят да стигне до Министерството на правосъдието, защото това би отнело време, защото сведенията от разпита на подобен пленник са малотрайна стока и най-вече защото колкото по-малко хора знаят, толкова по-малко съвести би трябвало да се откупят.
Въпреки моето предупреждение да стои настрана Биан се намеси:
— Защо екстрадирането трябва да бъде истинско?
— Млъквай — отсече Уотърбъри.
— Но…
— Казах да млъкваш.
Мисля, че вече и гостът разбираше онова, което ние си знаехме от началото: Уотърбъри отваряше уста само за да изтърси поредната глупост. Шейхът вдигна ръка и каза:
— Бих предпочел да изслушам това предложение.
Досещах се какво има предвид Биан и при сегашното положение идеята беше много хитра; съжалявах, че не е хрумнала на мен. Точно както очаквах, тя каза:
— Смятам, че не е необходимо да екстрадираме Бин Паша. Достатъчно е той да си мисли, че сме го екстрадирали.
— Да, и как ще стане това?
— Натъпкваме го с упойка. Събужда се в саудитски затвор със саудитски пазачи и саудитски следователи. Ние с Шон го обработваме предварително и обясняваме, че в момента се урежда неговото екстрадиране. Колкото и да е корав, ще напълни гащите.
Шейхът се направи, че не е чул грубоватия комплимент за неговите системи на разпит, и кимна замислено.
Отново влязох в ролята на адвокат и бързо направих няколко добавки.
— Бин Паша остава под двустранна опека. Ние ще имаме денонощен пряк достъп до разпитите и ще задаваме половината от въпросите.
Шейх Ал Файеф поглади козята си брадичка.
— А каква полза имам аз?
— Каквото научим ние, научавате го и вие — отвърна Биан.
— Приемете го като начин да се избегне по-грозният вариант — добавих аз.
Той ме погледна.
— По-грозният вариант?
— Може цялата история да изскочи на първа страница в „Ню Йорк Таймс“. Не съм сигурен дали Бин Паша знае, че това ви плаши, не съм сигурен дали и вие го знаете. Но след единайсети септември вашата страна си има доста проблеми с репутацията пред американците. Помислете над това.
Той се замисли само за миг и отговори:
— Ще изпълня желанието ви.
27
Турки ал-Файеф напусна самолета, за да се свърже с началниците си в Риад и да им съобщи за новата сделка.
Филис пожела да си поговорим на четири очи. Изоставихме Биан с шефа й, който изглеждаше малко вкиснат.
Както казах, в самолета беше горещо като в сауна и униформата ми лепнеше по тялото. Дори и Филис, която е студенокръвна като гущер, имаше ситни капчици пот по горната устна.
Не си казахме нито дума, докато напускахме самолета, пресичахме хангара и излизахме на летището, където подухваше вятър — горещ, но все пак освежаващ.
Най-сетне се отдалечихме достатъчно и аз казах, без да снишавам глас:
— Ти ни прецака и ни предаде.
— Жестоки думи. Виждаш ми се уморен. Как си?
— Не обеща ли да ми пазиш гърба?
— Тя е много привлекателна жена, не смяташ ли?
— Чудесен войник е.
— И много красива. Долавям ли нещо да разцъфва между вас двамата?
— Дори не подозирах, че е жена, докато не влезе в дамската тоалетна. — Нямаше да я оставя да смени темата, затова попитах: — Защо, Филис? Защо отстъпи?
— Между другото блестящо се справи с Турки. Той е стара лисица. Блъфът ти беше отличен, макар че едва не се провали. — Тя ме изгледа втренчено и добави: — Така или иначе, успя да изкопчиш по-добра сделка, отколкото ние.