При първа възможност Филис се оттегли да посети шефа на местния отдел по някакви — както неясно се изрази — „важни дела“.
Шейхът я последва по петите, вероятно за да открие петзвезден хотел с работещи климатици и румсървис.
Уотърбъри също си тръгна, без да ни информира къде отива. Но справката от ЦРУ категорично предупреждаваше, че в Багдад масово похищават хора за откуп, тъй че… оставаше само да стискам палци и да се надявам.
Ние с Биан получихме заповед да останем в самолета и да пазим Абдул, докато дойде военна полиция да го откара в „Абу Гариб“.
Прехвърлихме се в кухнята, където открихме в хладилника грамадно парче салам, и си направихме сандвичи; аз си сложих майонеза, тя горчица и отидохме да обядваме на голямата заседателна маса.
Взехме и последните четири бири. Не стигаха дори колкото да ни замаят, но ние вече бяхме пияни от безпомощност.
Най-сетне можехме да сравним впечатленията си насаме. Биан започна първа с въпроса:
— Натриха ли ти носа?
— Бас държа, че при теб е било по-зле.
— Уотърбъри не ме притеснява. — Тя се усмихна. — Той е въздухар. Важното е да не му се връзваш. Прави като мен — просто си представи, че го няма.
— Хей, като ти казах да не стреляш по хората, нямах предвид и него.
Тя натисна спусъка на въображаем пистолет и се разсмя.
— Дръпнаха ни килимчето изпод краката, Биан.
— Защо си толкова изненадан? Нима наистина вярваше, че ще ни оставят да доведем следствието до край?
— Колкото и да е наивно — вярвах.
— Засрами се.
— От кого го чувам?
— Признавам, че съм разстроена. Разочарована съм. Как иначе? Просто… Виж, след като разбрахме какво става тук, след като осъзнахме мащабите и възможностите… дано да не ти прозвучи цинично, но не вярвах, че ще ни позволят да разкрием цялата истина.
— Не сме ли тук, защото ти настояваше да я разкрием?
— Имахме ли избор? Научаваш, че първоначалната причина за тази война може да се окаже една голяма лъжа, че човекът, когото пратихме тук да поеме властта, може да е в малкото джобче на лошите и може би е разкрил на враговете ни безценна тайна. Разполагаш с възможност да разбереш истината и може би да направиш нещо. Ще откажеш ли? — Тя стисна ръката ми и добави: — Нямахме избор. Още от мига, когато влязохме в апартамента на Клиф Даниълс, бяхме обречени да попаднем тук, да свършим каквото трябва и да ни кажат, че не бива да продължаваме.
— И ти го приемаш?
— Аз съм войник. Изпълнявам заповеди.
— Не те питах това. Приемаш ли го?
— Добре де… потисната съм. Отчаяна съм. Отвратена съм от правителството ни. — След малко тя сподели: — Но ще ми мине. Потърси и ти начин да го преодолееш.
Това кротко мрънкане бе последното, което очаквах от свирепата Биан. В края на краищата именно нейното упорство ни доведе тук. Е, през последните дни бях допуснал цял куп погрешни преценки, а и както останалите три милиарда мъже на планетата не разбирах много добре жените.
След дълго и замислено мълчание тя попита:
— Какви бяха инструкциите на Филис относно Шараби?
— Няма никакъв Шараби. Въобразил съм си го. А Уотърбъри какво ти каза?
— Нещо подобно. Ами изтичането на информация?
— Не можеш да стигнеш до едното без другото. Освен това Филис запази всички важни електронни адреси.
— Така е. Стана ли дума да прекратим разследването за смъртта на Клиф Даниълс?
Погледнах я. Тя заяви съвършено невинно:
— Питам само защото Уотърбъри не спомена нищо подобно.
Едновременно отпихме от бирата и изведнъж чухме тътена на мощна експлозия. Полилеят над главите ни се разтърси — значи беше наблизо. Шосето от Багдад за летището носеше неофициалното име „Алея на самоубийците“ и, изглежда, някой атентатор самоубиец току-що си бе свършил работата. С малко късмет можеше да се окаже, че е очистил Уотърбъри.
Биан мълчаливо избута секретарската уредба към средата на масата. Натиснах бутона за Вашингтон, продиктувах номера на любезната телефонистка и след няколко сигнала чух недоволния глас на детектив Бари Ендърс:
— Божичко… я виж кое време е. Ако ме будиш за някоя глупост, ще ти откъсна главата.
Представих се и казах на Ендърс, че Биан е до мен и слуша, после го уведомих:
— Обаждаме се с нови сведения за разследването.
За момент настана тишина, после Ендърс каза:
— Какво разследване?
— Бари, аз съм — отвърна Биан. После добави малко раздразнено: — Не ни будалкай.
— Кой кого будалка? Вчера пристигна цяла тайфа федерални. Взеха всичко — случая, протоколите от местопрестъплението… записките ми… лабораторните образци. Дори ми откъснаха страниците от бележника. Само не ми разправяй, че си изненадана?