Спогледахме се тревожно. Нищо чудно, че Филис и Уотърбъри пропуснаха да ни дадат нареждания по въпроса. Негодници. Но хитри негодници.
Ендърс продължи:
— А сега се обаждате по никое време да сипвате сол в раната. Какво, капан ли ми залагате? Да видите дали…
— Бари — прекъснах го аз, — за пръв път чувам какво е станало.
— Да, бе!
— Кой е подписал заповедта?
— Министерството на правосъдието. Освен това ми наредиха да изпадна в амнезия. Големи гадини!
— Да, но случаят още не е приключен за теб, нали? Смърт в твоя район — не е ли твое задължение да установиш причината?
— Не става така, Дръмънд. Федералните ще ми донесат документа, аз подписвам и точка.
Разбира се, аз познавах полицейските процедури и двамата бяхме наясно, че просто опипвам почвата. Отговорът гласеше: майната ти.
— Какво те интересува? — попита Ендърс. — Ти настояваше, че е самоубийство. И знаеш ли какво? Имам странното чувство, че федералните ще установят точно това: самоубийство.
Той се изсмя.
Биан усети, че имаме проблеми с доверието, и се намеси:
— Аз го разубедих. Ти също. Сега той… всъщност и двамата вярваме, че е нещо друго. Убийство.
— Вижте, мисля, че вече…
— Ами ако ти предложа идеи защо е убит Клиф Даниълс? — попитах аз.
— Страхотно. Ще ти дам номера на специален агент Барни Становиц. Грамаден грозник с отвратителни маниери. Картичката му е в кабинета ми. Всъщност — сподели Ендърс — той ме предупреди да му позвъня, ако някой разпитва за случая.
Разчитайки на инстинктивната си преценка за Бари Ендърс, аз казах:
— Дай ми една минута, Бари. Само една минута. После реши сам как да постъпиш.
Той се поколеба. Не беше добър знак.
Кимнах на Биан, която е много по-мила от мен.
— Бари — каза тя, — ти си умен. Мисля, че знаеш какво става. Замазване на следите. Конспирация. Не знаеш защо и може би не ти пука. Но подозирам, че не си такъв.
Спогледахме се. Никакъв отговор.
— Бари, моля те — настоя Биан.
— Добре… една минута. Говори, Дръмънд.
Не беше категорично съгласие, но все пак се радвах, че не затръшна телефона.
— Може би съм те подвел за неприятностите на Даниълс — признах аз.
— Брей, наистина ли? Не са ли те учили в юридическия, че е незаконно да лъжеш ченгета?
— Стига глупости, Бари. Една минута. Ти обеща.
— Ако искаш цяла минута, говори по-ясно.
— Добре. Може би Клиф Даниълс е предал родината си. Може би е дал изключително ценна секретна информация на опасни хора в Ирак и е провалил извънредно важна операция. Ти се питаше защо военна полицайка и човек от ЦРУ идват в апартамента му. Сега знаеш — шпионаж.
Настана дълго мълчание. Накрая той каза:
— Най-големият ми син Елтън е морски пехотинец. Първа дивизия. Веднъж вече беше в Ирак. — След ново мълчание добави: — Преди да стана полицай, и аз изкарах четири години в морската пехота.
— Не можа ли да влезеш в армията?
— Абе, опитах. Но в комисията ми казаха, че не подхождам по два параграфа: родителите ми са женени и не изглеждам достатъчно глупав.
— Така ли? На мен ми се виждаш съвсем подходящ по втората точка.
И двамата се разсмяхме.
— Добре — каза той, — ще ти дам повече от минута. Хайде, баламосвай ме.
И аз му разказах част от историята — как Даниълс се е самозабравил и е предал на чужд агент важна информация, макар че все още не знаем каква точно, защото е закодирана с ужасно сложен шифър. Не уточних и как сме узнали всичко това.
Той обаче не беше глупав. Знаеше, че когато разговаряш с държавен служител, чуваш само една трета от истината, втората е силно разкрасена, а третата — чиста измислица. Но все пак бях казал достатъчно верни неща и полицейският му мозък запълваше празнотите. Накрая обобщих:
— Това е голямото парче от мозайката, което ти липсваше — мотивът защо някой е искал да убие Клиф Даниълс. Всъщност хората, които не са искали да го убият, се броят на пръсти. И във Вашингтон, и тук, в Багдад, мнозина биха спечелили страшно много от смъртта му. Сигурни сме, че убиецът е жена, вероятно наета за тази цел, но не изключваме и възможността да е работила за своя сметка.
Бари помълча. Трябваше му време, за да осмисли тези разкрития. Накрая зададе най-уместния въпрос:
— И какво искате от мен?
Биан очевидно бе разсъждавала по темата, защото отговори веднага:
— Сега знаеш, че е било убийство. Това опростява задачата ти. Съсредоточи се върху убиеца.
След като той не отговори, Биан добави:
— Дръмънд има теория, че всеки убиец допуска грешка. Тази жена може да е оставила свежи следи. Скъпата перука. Вероятно е нейна. Перуките вече не са на мода — колко магазини във Вашингтон продават днес скъпи модели? Ами онзи порнографски диск? Предполагахме, че е негов, но може да сме сгрешили. На колко места в квартала продават порно? — Погледнах навъсено Биан и тя попита Бари: — Очевидни неща ли говоря?