— Да, от това си изкарвам хляба. И пропускаш, че днес хората купуват перуки и порно по интернет. Все пак ще проверя.
Биан ме погледна да види дали имам да добавя нещо. Предложих:
— Трябва да са излизали заедно поне един-два пъти. На ресторант, на хотел или нещо подобно. Провери кредитната му карта. Виж кои места е посетил напоследък. Може някой да си я припомни.
— Стреляш напосоки. Вече знаем, че онзи тип е имал много жени, нали? Кой знае коя точно ще си припомнят хората.
— В това следствие няма точни изстрели, Бари.
— Свършиха ли ти умните идеи?
Обясних му новата си теория, че убийството е по-стилизирано, отколкото предполагахме отначало, като добавих няколко идеи за евентуалния символизъм на постановката. След това предположих:
— Струва си да помислиш над вложеното послание. Ако някой специалист по престъпната психология ти дължи услуга, обади му се. Ако разберем по-ясно как е убит, може да си изясним и останалите въпроси — защо и от кого.
— Осъзнаваш ли, че ще трябва да върша това в свободното си време?
— Дори ти го препоръчвам. И си пази гърба.
— За последното и сам се досетих. Добре, да речем, че открия нещо… как да се свържа с вас?
— Недей. Аз ще те търся.
— Ясно. Е, какво правите там, в Багдад?
— На почивка сме.
— Свързано е с убийството на Даниълс. Нали?
— Сериозно, избрахме най-модерния вид приключенски туризъм. Рекламират го като сафари, само че влизаш в ролята на плячка. Много вълнуващо.
Той се разсмя.
— Моят Елтън разправя, че там било гадно.
— Твоят Елтън има глава на раменете.
— Да ти кажа, голямо зверче беше. Не всички деца на ченгета са ангели. В морската пехота го стегнаха. — Той се изкиска. — Когато за пръв път си оправи леглото, майка му се зачуди дали не са го подменили с робот.
— Бари, слушай. Ако не искаш Елтън да остане тук до края на кариерата си, открий нещо.
— Ще поддържаме връзка — рече той и затвори.
Ние с Биан надигнахме бирените кутии за мълчалив тост.
— Пропуснали са да затворят задната вратичка — каза тя.
— Но не са я забравили. Тези хора не са глупави, Биан. Ще я държат под око.
— Знам. Какво ще стане, ако го хванат?
— Нищо. Той е голям човек. Разбира риска.
— Сигурен ли си?
— Не е федерален служител, тъй че не могат да му отрежат заплатата или… да го преназначат тук например. Ние с теб обаче можем да си имаме сериозни проблеми.
— Майната им.
— Защо правиш това, Биан?
Изтърсих въпроса изневиделица и напрегнато изчаках да видя как ще реагира.
Тя дори не трепна.
— Много просто. Дълг, чест, родина.
— Да се подчиняваш на заповедите е част от дълга, а родината може да се тълкува по много начини. Нещо криеш, Биан. Бих искал да знам какво.
— Не е ли очевидно?
— При теб нищо не е очевидно.
— Критика ли долавям?
Хванах я за ръката и казах:
— Не, не те критикувам. Ти си много вълнуваща, непредсказуема и забавна жена. През последните дни въпреки всичко се чувствах чудесно с теб. Наистина. Но още когато те срещнах, усетих, че гониш свои собствени цели.
— За втори път казваш това. Почва да става банално. Според теб какво правя?
— Гониш нещо повече от истината, правосъдието и американския начин на живот. За теб въпросът е личен. Но не знам защо.
Тя отпи глътка бира и ме огледа любопитно.
— Говориш като лицемер. През цялото време беше с мен. Някой да те е заплашвал с оръжие?
— Ами… Али бин Паша например.
— Я не се занасяй. А ти защо предизвикваш системата? Очевидно не за да ме вкараш в леглото.
— Ей, това беше удар под кръста.
От любезност тя се усмихна на калпавата ми шега. После отвърна:
— Казах ти вече. Тук загубих приятели и войници. Моментално бих разгласила цялата работа, но скандалът ще унищожи всичко, което сме постигнали с много кръв и войнишки сълзи. Не мога да го направя. И ти също, надявам се. Но съм готова да жертвам кариерата си, ако има начин да принудя онези хора да поправят стореното. Други жертват живота си — какво е една кариера?
— Добре. Вярвам ти.
— Надявам се. И престани да ми правиш психоанализи. Притесняваш ме.
Отпих от бирата.
— Знам, че се смяташ за циничен грубиян и никога не би признал, че вършиш нещо заради другите — каза тя. — Знам също, че това е само маска, а под нея си може би дори по-голям наивник от мен и изпитваш същата потребност да разкриеш истината. — И изневиделица добави: — Отивам да си взема още един душ. Когато бях тук, по цели седмици не се къпехме. Мразих това почти колкото да ме обстрелват. Толкова е приятно поне веднъж да се почувствам чиста в Ирак.