Самата заседателна зала беше задушна и малка, около три на четири метра, с протъркана и надраскана махагонова маса, тапицирани метални столове и огромен плазмен екран на стената, разперил като октопод снопчета кабели към озвучителната система. Миришеше на цигари и застояла пот, безсилие и отчаяние. Всъщност последното си го измислих; миришеше на лимонов препарат за почистване. Но на екрана се виждаше тясна затворническа килия, обзаведена единствено с тоалетна чиния и метално легло без чаршафи и завивки.
Моите приятели от ЦРУ наричат това стая за наблюдение, а приятелите ми от флота — обзорна палуба. На практика е едно и също, макар че има огромна разлика в отношението.
Филис и шейхът стояха пред плазмения екран и пиеха кафе от пластмасови чашки. Уотърбъри се подпираше на стената в дъното и когато влязох, тъкмо разправяше как някога е бил военен полицай. Доколкото разбрах, излизаше, че собственоръчно е разчистил най-големите боклуци в армията.
Филис го бе търпяла през цялото пътуване насам и сега зърнах на лицето й изражение, каквото придобива само пред най-непоносимите досадници. Затова побързах да се намеся и посочих екрана.
— Хубава стая. За мен ли е?
Тя се усмихна.
— Не ме изкушавай.
Тайри реши, че въпросът се отнася до него, и каза:
— Виждате еднопосочен кабелен сигнал от килията на Бин Паша. Агентите от службата на Турки вече са готови за действие. Единствените хора, знаещи самоличността на задържания, са в тази стая или в килиите. Това е. Пълна изолация. Същата процедура използвахме и когато ни гостува Саддам.
Тайри изчака да види имаме ли въпроси. Нямахме. Той посочи екрана и продължи:
— Цялото затворническо крило е изолирано заедно със стаята за разпити. В двете съседни килии са затворени агенти от саудитското разузнаване, които ще се правят на пленници, за да изкопчат нещо от него. Стар, но надежден трик. Носи успех много по-често, отколкото бихте допуснали. Пазачите в отделението са пак саудитски агенти. — Тайри погледна шейх Ал Файеф и добави: — Поради деликатността на разследването, видеосигналът от тази килия — всъщност от цялото отделение — е пренасочен към тази зала вместо към главния контролен център. Само от тук може да се подслушват и наблюдават разпитите.
И той продължи да обяснява как ще бъде хранен затворникът, как ще получава медицинска помощ, как ще се къпе и тъй нататък.
Тия хора май наистина си знаеха работата — страхотна легенда, пълен комплект най-модерна електроника и денонощно наблюдение на обекта. Как да не ги харесваш?
Прекъснах беседата и попитах:
— Има ли американци в отделението?
— Не. Защо?
— Защо няма?
Всички се изкискаха на тъпия въпрос и това леко ме подразни.
— Много от нашите сътрудници говорят арабски — обясни Тайри, — но никой не е родом от Саудитска Арабия. Казват, че тамошният диалект е характерен и… Вижте, недейте да се тревожите. Всичко в това отделение се вижда и чува от тази стая. Муха да бръмне, ще чуем.
Шейхът кимна одобрително. Не изглеждаше изненадан. Както винаги от устата му висеше запалена френска цигара и от движението пепелта се изръси върху бялата дреха.
— Разговаряхте ли с Бин Паша в болницата? — попита ме той.
— Да. Ние с майор Тран го обработихме.
Биан се намеси.
— Той ще помисли, че се е свестил в саудитски затвор.
— Да, да, това е важно.
За момент шейхът се вгледа в очите ми. Въпреки предишното ни сблъскване, а може би точно заради него му се струвах интересен.
— И какво мислите за него, след като разговаряхте? — попита той.
— Корав тип. Обича работата си, мрази Америка и не се бои да остане в затвора до края на дните си. — След малко отбелязах: — Не бих желал кариерата ми да зависи от това дали ще проговори.
— Значи не вярвате, че ще признае откъде идват парите?
— Не вярвам.
Кръстосахме погледи, но не успях да разбера какво си мисли.
Биан услужливо го осведоми:
— Шест месеца разпитвах заподозрени и пленени муджахидини. По правило високопоставените терористи са великолепно обучени и подготвени да издържат на разпити. Мнозина се пречупиха извънредно трудно. С някои не успяхме.
— Така ли?
— Е, случваха се и такива, които пропяват още от първата минута. Но има други, например затворниците в Гуантанамо, които изискват повече от година изтощителна работа. За някои от тях подозираме, че след толкова труд са ни подали дезинформация.