Той се усмихна леко.
— Ние никога не сме имали подобни проблеми.
— Ето го! — обяви Уотърбъри.
Всички се завъртяхме към екрана. Появи се доктор Ензенауър, а след него двама цивилни внесоха Бин Паша в килията. Внимателно го повдигнаха от носилката и го прехвърлиха на металното легло. После Ензенауър се наведе и сръчно изтегли системата от ръката му — необходима предпазна мярка срещу самоубийство.
Ензенауър се изправи и погледна нагоре към камерата, която очевидно също беше монтирана в осветлението. След малко попита колебливо:
— Чувате ли ме?
Говорителите бяха на максимум и гласът му прогърмя като от мегафон; връзката обаче бе едностранна и той не получи отговор. След дълго колебание ни уведоми:
— Би трябвало да остане в безсъзнание още около час.
После неловко се загледа в камерата като артист, който си е забравил репликата и се чуди кога ще падне завесата.
След малко Ензенауър и двамата мъже излязоха заднишком от килията и заключиха вратата. Известно време всички гледахме неподвижното тяло върху леглото, споделяйки една и съща мисъл: в този череп се криеха знания, които можеха да променят хода на войната, да ни отведат до организатора на безброй убийства, да разкрият имената на хора и групи, които финансираха тоталното унищожение на едно общество. Отключехме ли тези тайни, в ръцете ни щяха да попаднат безценни сведения.
Биан ми прошепна:
— Осъзнаваш ли, че всичко, което ще сме постигнали тук, зависи от това дали ще проговори?
— И ще си струва труда — отвърнах шепнешком аз.
Тя кимна и между нас се установи безмълвно съгласие: прибирахме се с празни ръце.
31
Филис и компания отскочиха да вечерят в столовата, оставяйки мен и Биан да наблюдаваме Бин Паша.
От скука известно време си бъбрихме за дреболии, но накрая деликатно насочих разговора към онова, което наистина ме интересуваше. Попитах:
— Е, как беше в Багдад?
— И ти беше в Багдад.
— Летищата не са част от държавите. Намират се в зоната на здрача.
Тя се усмихна.
— Багдад беше чудесен. Бунтовниците си бяха дали почивка. Много малко бомби и почти не се чуваха изстрели.
Аз също се усмихнах.
— А видя ли се с Марк?
— Защо питаш?
— Недискретен ли съм?
— Ами… — След дълго мълчание тя отговори: — Да.
— Какво да? Недискретен съм или си се видяла с Марк?
— Да… видяхме се. Взехме си стая в казармата за гостуващи офицери в Зелената зона. Прекарахме два чудесни дни заедно.
— Добре… радвам се… наистина… Хей, гледахте ли мача на „Редскинс“?
— Искаш ли да говорим за това или не?
— Аз…
Не искам.
Биан ме гледаше.
Понечих да кажа нещо, но тя ме изпревари.
— Стана притеснително и за двама ни. Сърдиш ли ми се, че те подведох? Не отговаряй. Знам, че вината е моя… и че съм длъжна да изясня всичко. Затова просто ще ти го кажа — обичам Марк и винаги ще го обичам. Дадох си сметка още щом го видях. Съжалявам, че се бях объркала. — Тя тихо добави: — А още повече съжалявам, че обърках и теб.
— Разбирам.
Тя се усмихна тъжно.
— Добре. Защото аз не разбирам.
— Биан, онова, което се случи… Тук е военна зона, измъчват те лоши спомени, разследването подгрява емоциите ти и…
— Добре де, схванах. Онова, което извърших под душа… било е случайна грешка, разбираема глупост.
— Ами…
— Аз… Зле прозвуча, нали? Не исках да кажа точно това, Шон. Сериозно. Невероятно съм привързана към теб. — Тя се помъчи да открие верните думи и накрая каза: — Ако на света има мъж, с когото бих изневерила на Марк, това си ти.
— Малко е…
— Ясно. Пак обърках конците. Не знам какво да кажа. За пръв път ми се случва.
— Дано. — Погледнах я и попитах: — Каза ли на Марк за нас двамата?
— Не. Какво има за казване? Всъщност не се случи нищо, нали? Благодарение на теб. Малко мъже биха… нали разбираш.
— Не ми напомняй.
Тя се усмихна.
— Ако щеш вярвай, но наистина съм ти благодарна.
За щастие нашият епизод от евтин сапунен сериал внезапно свърши, защото вратата се отвори и в залата влезе специалният агент от ФБР Джим Тайри. Нали разбирате, по професионална линия мога да разговарям свободно и интелигентно със закоравели убийци, озлобени съдии и скептични съдебни заседатели, но когато се стигне до задушевни беседи с жени…
Както и да е, десетина секунди Тайри гледа разсеяно Бин Паша на екрана, после ни уведоми:
— След малко започваме обработката. Нашият поздравителен концерт за новодошлите. Реших, че ще е добре да ви предупредя. — Той се завъртя, погледна ни и чак сега се сети да попита: — Може ли да ви правя компания?