Биан отвърна:
— Разбира се, заповядай… ъъъ…
— Джим, ако обичаш. — Той пристъпи до масата, седна срещу нас и се намести удобно. — Казаха ми, че сте отишли във Фалуджа да го арестувате.
Биан кимна.
Тайри поклати глава.
— Това е… невероятно храбро. Същата сутрин, когато започна атаката, нали?
— Някой забрави да ни предупреди — отбелязах аз съвсем искрено.
— Радвам се, че го каза. — Той се усмихна. — Боях се да не излезете пълни откачалки.
Биан ме посочи и отбеляза:
— Той беше казал, че ще ме води в Лае Вегас. Представи си колко се изненадах, когато…
Джим се изкиска. Разсмяхме се всички. Ха-ха. Багдадски хумор.
— Е, за ваше сведение, струвало си е — каза той. — Оттук минава доста народ от стария режим и техните показания и изповеди ще бъдат полезни, когато иракчаните се заемат да съдят Саддам и старата гвардия. Но в момента стойността им е чисто историческа. Стара работа. Запознатите с текущите операции са по-редки и определено по-интересни.
Не ми се говореше за това и за да сменя темата, подхвърлих:
— Не подозирах, че участва и ФБР.
— Американската общественост не знае, че сме тук.
Обикновено рекламната машина на ФБР вдига толкова шум, че тия думи ме изненадаха.
— Защо сте тук?
Той запали цигара и се замисли над отговора.
— За какво ли не. Обучаваме иракските полицаи на следствени процедури. Когато става дума за особено важно разследване — например особено гаден атентат или убийство на видна личност, — поемаме най-тънката работа като събиране на доказателства, технически анализ и тъй нататък. Освен това тук има доста американски фирми — понякога разследваме и тях. — Той се усмихна. — Ако щете вярвайте, но се вършат сума ти мошеничества. Чичо Сам харчи над милиард долара месечно и това пробужда най-долни инстинкти. Рушвети, надписване, подкупи, с две думи обичайните забавления. — Той престана да се усмихва. — Моят отдел не е чак толкова голям, тъй че понякога просто осъществяваме връзката с лабораториите в Куонтико или със справочните отдели на други държавни организации.
— Назначението сигурно е много полезно за кариерата.
Той се усмихна насила.
— И още как. Стига да оцелееш. Но в Бюрото наистина гледат с добро око на трудните назначения в чужбина. Ако те интересува, всички сме доброволци. Тук се върши истинската работа — страхотно обучение, страхотен опит и страхотни данъчни облекчения.
Звучеше досущ като стандартните рекламни текстове за набиране на бойци в армията и също като тях пропускаше една важна подробност — шанса за преждевременно погребение.
Но, честно казано, беше ми трудно да си представя как момчета и момичета със сини костюми и безупречни бели ризи търчат из Багдад. Тайри навярно прочете мислите ми, защото се навъси и отбеляза:
— Не се свиква лесно. Работното време е гадно. А условията са направо неописуеми. Освен това тукашните ченгета са жива подигравка. Лениви, подкупни, дрогирани, свързани с бунтовниците или наплашени до смърт от тях.
— Може би донякъде се дължи на факта, че бунтовниците ги имат за главна мишена.
— Аз ли не го знам? Въпросът е, че не може да им се вярва. Унищожават доказателства, замърсяват местопрестъпленията и ни пращат за зелен хайвер. По-рано си мислех, че щатските ченгета са големи досадници. Знаеш ли какво? С нетърпение чакам пак да работя с нюйоркската полиция.
Можех да му кажа, че много от чуждите армии, с които работим, са още по-лоши, но само кимнах. Той продължи:
— През последните десет години Бюрото създаде много задгранични централи. Някога Ню Йорк беше най-доброто място за бързо издигане. Сега служебният растеж минава през затънтени дупки като тази тук.
Той поклати глава.
Да, светът наистина се променяше и ФБР също като армията се мъчеше да си намери място в него, а хората, обучени да се борят с американски престъпници в американски градове, сега трябваше да се учат на нови трикове и правила.
— Може би ще ви е интересно да чуете, че докарахме екип специалисти по финансови престъпления — каза Тайри. — Ако Бин Паша пропее, те ще проследят парите.
Биан тъкмо се канеше да отговори, когато изведнъж ужасяващи писъци заглушиха разговора. Озвучителната система беше включена на пълна мощност и имах чувството, че слушам концерт на живо от Ада на Данте. Едва се удържах на място, а Биан направо подскочи от стола и сграбчи ръката ми.
По устните на Джим прочетох, че казва „Спокойно“. Той стана, отиде до екрана, натисна един бутон на дистанционното и последва тишина. Погледна ни и се усмихна.