— Опитах се да ви предупредя. И не се стягайте. Това е запис. Пред килията на Бин Паша са монтирани говорители. Музика за добро настроение на новите затворници.
На екрана видяхме как очите на Бин Паша се отвориха. Той подскочи и набързо огледа новото си обкръжение. Доктор Ензенауър ни беше предупредил, че след упойката и обезболяващите ще е изтощен и замаян за ден-два. Но по лицето му не видях следи от объркване — той знаеше, че е попаднал в най-гадната дупка на вселената.
Джим очевидно бе гледал същия филм и друг път, затова не прояви интерес към повторението. Запали си нова цигара и ни погледна през струйките дим.
— Как разбрахте, че Бин Паша е във Фалуджа? — попита той. — И кой ви каза къде да го намерите?
Признавам, не можех да не се възхитя на умението му неусетно да ни подведе към въпроса. Наистина много го биваше. Естествено, не беше негова работа. Но когато кажеш това на полицай, той хвърля всички усилия работата да стане негова. Биан без колебание отговори:
— От информатор. Ако щеш вярвай, но имаме човек в мрежата му.
— Вътрешен информатор? Охо!
— Знам. Почти невероятно. — Тя помълча и добави: — Иронията ще ти хареса. Без да искат, хората на Заркауи убили семейството на своя човек с кола-бомба. Сега им отмъщава.
За мен прозвуча убедително, но Тайри възрази:
— И какви са шансовете за това?
Аз гледах ту Тайри и Биан, ту екрана. Видях как Бин Паша се изправи на крака. Отначало залиташе напред-назад като пиян, но постепенно си възвърна равновесието. Рязко завъртя глава към вратата и тръгна нататък, влачейки изкуствения си крак.
Биан обясняваше на Тайри:
— В курсовете по вероятности и статистика в Уест Пойнт изучавахме подобни случаи. Представи си страна с двайсет и три милиона население и десет хиляди терористи, които имат петдесет хиляди преки роднини и взривяват безразборно две хиляди бомби. Какъв е шансът да убият свой близък?
Прекалено задълбаваше, а в разговор с ченге или адвокат това е като да си порежеш ръката в басейн, пълен с акули.
— Интересен подход към въпроса — отбеляза Тайри. Засмука цигарата и продължи: — Е, има и още една любопитна подробност. Казаха ми, че сте долетели тук за операцията. Защо? С какво не ви допадат местните таланти?
Не само беше лукав, но и умен.
На екрана видях Бин Паша да размахва ръце. Тъй като камерата беше отгоре, не виждах дали устните му се движат, но определено изглеждаше, че разговаря с някого. Сега съжалявах, че не изслушах внимателно обясненията на Ензенауър за остатъчните ефекти на упойката и обезболяващите. Може да бе споменал за халюцинации, докато не го слушах — тоест почти през целия разговор. Не ми плащат толкова, че да търпя и медицински беседи.
— Не го тълкувай погрешно — обясняваше Биан на Тайри. — Нашият източник все още е между бунтовниците. Знаеш правилото: извънреден източник, извънредни предпазни мерки.
Бин Паша бе пресякъл килията и се подпираше на вратата. Сега не се съмнявах, че разговаря с някого.
Прекъснах разговора им:
— Али бин Паша е буден. Изглежда, че говори. Може би трябва да включим звука.
Но Тайри бе съсредоточен в разговора и вероятно подозираше, че искам да го разсея, което си беше чистата истина. Очевидно Биан го бе подценила и сега сама си дълбаеше — казано на адвокатски жаргон — „ямата на лъжеца“.
Но същевременно аз наистина исках да разбера с кого и за какво разговаря Бин Паша. Повторих и този път Тайри отговори:
— След малко. — После пак се обърна към Биан. — Не исках да ви се меся в работата. — Само че точно това искаше и се приведе по-близо до лицето й. — Свикнал съм да се отнасят с мен като с печурка — да ме торят с боклуци и да ме държат на тъмно. Но е полезно преди разпита да знаем това-онова. Как точно узнахте къде ще бъде?
— Защо да те лъжа? — попита Биан.
Бин Паша жестикулираше енергично и с двете ръце. Каквото и да казваше, изглеждаше развълнуван и настоятелен. После притисна ухо към вратата, където навярно имаше отвор.
Тайри тъкмо говореше: „Точно това се питам и аз. Защо…“, когато видях на екрана как от черепа на Бин Паша изригна червен облак. В същия миг главата му рязко отхвръкна назад, последвана от тялото, което се сгромоляса на пода.
— Мамка му! — изревах аз.
Тайри и Биан ме погледнаха, после се завъртяха към екрана и очите им се разшириха, когато видяха Бин Паша да лежи проснат върху бетонния под, опръскан с дъга от червени и сиви петна. Между другото плазменият екран имаше невероятно добра картина; виждаше се и най-дребната пръска кръв по отсрещната стена.
— Господи! — викна Тайри. — Какво, по дяволите…