Както ни беше предупредил, предавателят се включваше от звуци, а първият звук, който чухме кристално ясно, бе как Али бин Паша пусна невероятно дълга и шумна пръдня, последвана от още няколко. Никой от нас дори не се усмихна. Настроението беше такова, че дори аз се въздържах от неприличен коментар.
Доктор Ензенауър обаче почувства необходимостта да даде медицинско обяснение, натисна паузата и каза:
— След три дни в безсъзнание е естествено тялото да се прочиства.
Този път наистина нямах сили да се удържа. Но Биан прочете мислите ми и ме изгледа свирепо.
Докторът отново натисна бутона и чухме оглушителни човешки писъци.
Поясних за Филис и Ензенауър:
— Запис. За сплашване на новите затворници.
Филис кимна, сякаш вече знаеше.
После се чу нечий вик и леглото изскърца, докато Бин Паша се надигаше. И тогава два различни гласа заговориха помежду си. Бин Паша беседваше на арабски с някого и аз не разбрах нито дума. Разговорът бе кратък, някъде около минута, и завърши с гърмеж.
Сетне чухме на запис гласа на Биан:
„Мъртъв е. Тия мръсници го убиха. Не искаха да чуем какво ще каже.“
Тайри: „Това… това споразумение със саудитците… беше… сами знаете, беше идея на ЦРУ. То… то дойде от вашите хора. Аз… аз само изпълнявах заповеди и…“
Аз: „Това е местопрестъпление. Знаеш как трябва да действаш.“
Неясно мънкане.
Пак аз: „Има ли запис от убийството?“
Пресегнах се и натиснах стопа. Филис отбеляза:
— Тайри не си губи времето, нали?
— Чакай да дойде официалното разследване. Това тук беше само първа репетиция. — Обърнах се към Биан. — Превеждай.
— Трябва да го прослушам отново. Всички тия писъци от говорителите…
Тя сви рамене.
Докторът пусна записа още няколко пъти, а Биан съсредоточено си водеше записки. Някои думи — по-точно имена — бяха ясни дори за мен.
Биан вдигна очи от бележника и каза на Ензенауър:
— Още веднъж, моля. Мисля… — Тя надраска нещо. — Почти съм готова.
Ензенауър пак пусна записа и Биан се заслуша, следейки текста в бележника.
— Добре — каза тя, забола очи в листа. — След като Бин Паша… след физиологичния шум първият глас е на пазач. Той вика: „Буден ли си вече?“ Бин Паша отговаря: „Да“, после пита пазача: „Защо са пуснали тоя глупав запис? Само глупци биха изпробвали тъй недодялан трик. Прилича на нещо, което биха опитали американците.“ Пазачът се смее и отвръща, че записът може да е фалшив, но много скоро болката на Бин Паша ще е съвсем истинска. — Биан ни погледна и поясни: — Горе-долу такъв е смисълът. Арабският има различна структура. По-строга. Словоредът е по-различен. Превеждам по смисъл.
— Чудесно се справяш — казах аз.
Тя наведе очи към бележника и продължи:
— Бин Паша пита за името на пазача. Пазачът отговаря, че се казва Абу Хабиби. Тогава Бин Паша го предупреждава: „Правиш голяма грешка, която ще бъде вредна за твоето здраве.“ Хабиби отново се смее и пита: „Защо?“
Биан помълча.
— Бин Паша му казва, че за да получи отговора на тази гатанка, Хабиби трябва само да завърти два телефона. — Тя ни погледна и обясни: — Тъй като микрофонът се задейства от звук, разговорът върви без паузи. Но по промяната на тона им предполагам, че тук има пауза.
Като си спомних какво бях видял на екрана, аз подсказах:
— Вероятно това е моментът, когато Бин Паша върви към вратата.
— Логично — кимна тя и продължи: — Той пак казва на Абу Хабиби: „Само две телефонни обаждания — и всичко ще стане ясно. Ако не се обадиш, вече зная името ти и те чака ужасна смърт заедно с цялото ти семейство. Но ще получиш голяма награда, ако позвъниш и изпълниш каквото ти кажат онези хора.“ Хабиби отговаря: „Едва те чувам. Пречи ми шумът от записа. Ела по-близо. Кажи ми какво си си наумил.“ И тогава… — Биан огледа лицата ни, после пак се наведе над бележника и продължи: — Тогава Бин Паша казва: „Обади се на принц Фауд ибн ас Сауд или принц Али ибн ал Саид. Те ще ти кажат какво да правиш.“ Хабиби отговаря: „Не те чувам.“
— Сигурна ли си? — прекъсна я Филис.
— Категорично.
— Питам за имената. Споменал е двамата принцове?
— Знам какво питаш. Прослушай сама записа. Двете имена се чуват съвсем ясно.
Филис кимна.
— Продължавай, ако обичаш.
— След това няма кой знае какво. Бин Паша диктува телефонните номера на Хабиби. Не съм сигурна, че ги чух правилно — той вече стои по-близо до вратата и шумът от говорителите заглушава всичко.
— Постарай се — казах аз.
— Ами… Хабиби също не чува добре или се преструва, защото последните му думи към Бин Паша са: „Трябва пак да чуя номерата. Ела по-насам. Приближи глава до отвора.“ — Биан вдигна глава и добави: — После трясък от изстрела.