— Филис… Филис… откога се познаваме?
Лявата ноздра на Филис трепна и тя изсъска:
— Нека да сме наясно, Турки. Ти злоупотреби с моето гостоприемство и ме унижи. Дойде в моя затвор и уби мой затворник. Ти…
— Моля те — прекъсна я той. — Аз…
— Ще слушаш, докато свърша — повиши глас тя. Пое си дълбоко въздух и продължи: — В момента директорът е в Белия дом и се мъчи да обясни катастрофата. Когато му съобщя, че предсмъртните думи на Бин Паша уличават кралското семейство, ще ти се струпат проблеми, каквито дори не можеш да си представиш. Кошмар за страната ти. Кошмар за теб… лично за теб.
Той я гледаше, леко замаян. До този момент Филис и шейхът спазваха правилата за добро поведение между шпиони, според които истинският смисъл се крие зад пресилени усмивки и уклончиви приказки. Но изведнъж твърдата почва бе изчезнала изпод краката му, темата излезе наяве и ставаше дума за личната му съдба.
Филис се приведе на сантиметри от лицето му.
— Водим война, загинаха хиляда и петстотин американци, изборите висят на косъм и последното, което ти трябва сега, е да изтълкуваме погрешно позицията на твоята страна. — Тя добави малко по-заплашително: — А лично за теб последното, което би желал, е да ме имаш за личен враг.
Филис бе свалила температурата в стаята поне с десетина градуса. Дори и аз — макар че по изключение гневът й не бе насочен към мен — усетих как по гърба ми пробягват студени тръпки. Яростта й беше свирепа и съвсем истинска. На мястото на шейха определено бих се замислил за щастлив живот някъде в Бразилия с фалшива самоличност след кратък престой в някоя шведска клиника за смяна на пола, защото с Филис предпазните мерки никога не са прекалени.
Ал Файеф положи усилия да запази самообладание, но не успя. Наведе глава, загледа се в масата и — може би само така ми се стори — изпуши половината цигара на едно дръпване.
— Имаш един шанс да обясниш каквото чухме на записа — каза Филис. — Само един светъл миг. Не го пропускай, Турки.
Турки вече не изглеждаше отегчен или чаровен, а само дълбоко умислен. Явно претегляше на кантар кое е по-зле — да провали една деликатна операция и да ядоса кралското семейство, или да си заключи устата и да ядоса Филис.
Моментът изглеждаше подходящ за адвокатски съвет и аз прекъснах размислите на шейха, за да го осведомя:
— Седем човека от разузнавателната ти служба са зад решетките. Обвинени са в убийство и заговор за убийство. По-нататък ще има още обвинения — шпионаж, възпрепятстване на правосъдието и още много други.
— Трябва да ми ги предадете — отвърна той. — Те са саудитски граждани. Трябва да бъдат съдени от наш съд.
— Не… За съжаление престъплението е извършено в американско държавно учреждение, те нямат дипломатически имунитет и ние сме длъжни да ги съдим според нашите закони. Имат правото на публичен съдебен процес и те уверявам, че процесът ще бъде необичайно публичен.
Разбира се, шпионските шефове са алергични към обществената разгласа, а подробното разкриване на това престъпление пред американското общество щеше да вдигне страхотен шум. Сигурен бях, че сега съжалява, задето се е отказал от екстрадирането, и същевременно почва да проумява, че да убие Бин Паша тук, в американска база, е огромна грешка — политическа, юридическа и професионална издънка, която неговите шефове никога няма да простят.
Той понечи да възрази и аз го прекъснах:
— Разбира се, ще привлечем под отговорност и теб като съзаклятник и съучастник.
— Не можете да ме арестувате. Аз имам дипломатически паспорт.
— Знам. А имаш и правото доброволно да се откажеш от имунитета. Затова по-късно ще ти пратим призовка и ще настояваме за екстрадиране. Ако откажеш да се явиш пред американски съд, делото ще се гледа в твое отсъствие и ще излезе по първите страници на всички американски вестници. Ако бъдеш осъден, ще те чакаме да излезеш само на крачка извън Саудитска Арабия. — Кръстосахме погледи и аз отбелязах: — Ако не днес, ще те спипаме утре. Мисля, че го разбираш.
— По-добре не започвайте.
— Искаш ли да ти препоръчам добър адвокат? Братовчедка ми е страхотна. Скъпа, гадна и си струва всеки цент.
— Това е… Сериозно ще застрашите… ще съсипете дружбата между държавите ни.
— Не ми се вярва — отвърнах аз. — Нашите хора искат да купуват петрол, а вашите — да продават. Който и да се изпречи, ще бъде премазан от валяка на алчността и търговията. — Пак се спогледахме. — Наистина ли вярваш, че саудитските кралски особи ще си пожертват почивките в Сейнт Мориц и лъскавите дворци само за да те опазят?
За да съм сигурен, че е наясно, добавих: