— Ние с теб можем да бъдем пожертвани. Пише го в служебните ни характеристики.
Това го накара да проумее и той извърна глава. Когато пак се обърна, насочи поглед към Филис и каза:
— Сигурен съм, че ти разбираш. Това не е професионално, Филис. Ще бъде… сериозна грешка.
Тя изтръска някаква прашинка от рамото си и отговори:
— Според мен ще е добре да се свържеш с братовчедката на Дръмънд.
Човек с опит и образование като него би трябвало да разбере целта на дуета ни. И съм сигурен, че донякъде я разбираше. Но когато седиш на горещия стол, здравият разум изчезва най-напред. Задръжките му вече изчезваха при заплахата на Филис за личното му благополучие, моята заплаха за репутацията на страната му и неговите лични познания за кралското семейство.
— Истината няма да ви хареса — изръмжа той.
— Може би — отвърна Филис. — А на теб няма да ти харесат последствията, ако я премълчиш.
Шейхът смачка цигарата си на пода и заяви:
— Това, което се случи тук, днес, е по вина на Америка.
Реших да се отнасям с него като с враждебен свидетел — такъв си беше наистина — и отговорих:
— Нашата вина е, че ти се доверихме. Защо заповяда да го екзекутират?
— Напротив, наша беше грешката, че ви се доверихме. Имам предвид Америка. — Той ме погледна. — Знаеш ли кой е най-големият ни враг?
— Вие самите?
Въпреки напрежението той си възвърна частица от чара и се разсмя.
— Има нещо вярно. — Но усилието му не бе посрещнато благосклонно и той престана да се усмихва. — Добре, аз ще ви кажа — шиитите. Все те, от хиляда и триста години. Вие на запад вярвате, че става дума за някакво дребно и безпочвено разногласие. Историческа сянка, която ще изчезне под слънцето на демокрацията. Не е така. Шиитите са вероотстъпници, осквернители на истинската вяра. Колко американци знаят разликата между шиити и сунити? Прав ли съм?
Той огледа лицата ни, за да прецени реакциите, и явно реши да започне от самото начало.
— Идвате тук, в нашия регион, и си мислите, че можете да преустроите всичко. Да поправите всичко. Да смесите всичко в някакъв голям и щастлив арабски омлет.
— Този път дойдохме с покана. — Погледнах го в очите и казах: — Три хиляди американци загинаха. Петнайсет от убийците бяха саудитски граждани. Вашето нещастие стана и наше нещастие.
Той не искаше да му напомням неудобната истина, затова продължи:
— Знаете, че съм учил в университета „Джордж Уошингтън“. Бакалавърска и магистърска степен. Мнозина саудитци учат във вашата страна. — Изгледа ме втренчено. — Може би ти си учил в саудитски университет?
— Не съм.
— А вашият президент, великият архитект на арабското бъдеще?
Нямаше смисъл да отговарям. Той продължи:
— Колко американци учат в Саудитска Арабия? — Направи театрална пауза, сякаш трябваше да сметнем въпроса му за сериозен, какъвто не беше. — Вие не познавате нашата култура, нашия народ, нашите обичаи. Пред истинското знание предпочитате холивудските стереотипи. И все пак вярвате, че имате лекарство за нашите болки, знаете как да оформите бъдещето ни.
Биан справедливо изтъкна:
— Ако християнин носи кръст във вашата страна, това е престъпление. Ако жена кара кола, не закрива лицето си или покаже частица от гол крак, вашите религиозни нацисти я арестуват. Вашите училища и университети са прочути единствено с религиозна нетърпимост и шовинизъм. Ако искате американци във вашите университети, предложете им нещо.
— Когато бях във вашата страна, носех ваши дрехи. Хранех се с ваша храна и пращах децата си във ваши училища.
Аз подметнах:
— Сигурно си пил като смок, изчукал си цял куп американки и не си пропуснал нито една от забавните дейности, на които не смееш да се отдадеш в родината. Какво по-хубаво от това да се държиш като американец? Запомнил си го за цял живот.
Той благоразумно премълча греховете си и настоя:
— Ако искате да живеете сред нас, бъдете като нас. За да разберете нашите обичаи, обуйте нашите обувки. Не е ли казал Исус Христос нещо подобно?
— Той е носил сандали. Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че вие започнахте тази война и забъркахте ужасна каша. Саддам беше лош човек… да, да, всички го знаехме — признавам, че нямахме нищо против да изчезне. Варварин. Петно за арабската ни репутация. Има обаче нещо по-лошо от Саддам. Ирак под властта на шиитите, марионетка или съюзник на Иран.
— Продължавай.
— Кой доведе иранските шиити на власт?
— Самите шиити?
— Не, вашият президент Джими Картър. През седемдесет и девета година той свали иранския шах Пахлави и отвори вратата за Хомейни, неговите аятоласи и шиитската им революция. Акт на морални принципи, така го нарече вашият президент. Закле се, че Америка вече няма да се опетни с подкрепа на деспоти. Заради своята чиста съвест и невежа наивност дестабилизира целия регион.