— Вероятно си е мислил, че не може да обърка нещата повече, отколкото ги обърквате вие — отвърнах аз.
— Нестабилност, причинена от нас самите, е едно. Нестабилност поради чужда намеса — съвсем друго.
Докато се мъчех да проумея тази проява на арабско мислене, той продължи:
— След това дойдоха осемгодишната война между Иран и Ирак, шиитският тероризъм в Ливан и заплахата на иранците да пренесат революцията си във всички наши страни. Милиони мъртви заради вашия президент, заради Америка. — Той ми се усмихна горчиво. — Казано на ваш жаргон, беше гадно. — Усмивката не изтрая дълго и той продължи: — Сега иранците разработват атомна бомба и ако техните шиитски съюзници в Ирак вземат властта, вие ще ни изправите пред смъртна заплаха. Не го ли разбирате?
Спомних си какво бяхме узнали за Клиф Даниълс и Махмуд Шараби и изведнъж ми просветна. Озърнах се към Филис. Ако този тип узнаеше нашите подозрения за мошеническите игри на Шараби с Америка и Иран, резултатът щеше да е политическо земетресение. Погледнах Биан. В очите й блесна безмълвно разбиране. Отговорих сдържано:
— Обясни.
— Защо? Вие, американците, никога не слушате. Вие сте най-безчувствените и най-самовлюбените хора на този свят.
— Е, не е лесно да бъдеш велик.
Точно както предвиждах, това го ядоса.
— Мислите си, че светът е вашето голямо игрище. Невежеството ви е ужасяващо. Има една арабска поговорка, която приблизително се превежда така: големият човек не може да погледне през очите на малкия.
— Може би големият вижда по-добре?
Той се втренчи в мен, после се обърна към Биан.
— Сигурен съм, че ти разбираш. Погледни какво причиниха на народа ти американците със своята мощ и надменност.
Биан благоразумно отговори:
— Придържай се към това, което става тук и сега.
— Да… както желаете. „Тук“ ние, саудитците, отворихме страната си за вашите военни бази, дадохме ви дипломатическа подкрепа и от десетилетия утоляваме вашата ненаситна жажда за големи коли и големи къщи с евтин петрол. Което ни води към „сега“ — как ни се отплаща вашият президент за даровете, за щедростта, за дружбата?
Подозирах, че сам ще ни каже, и той не ме разочарова.
— Сега открито обявява нашето управление за неудачно. Проповядва въвеждането на демокрация в нашето кралство. След като не открихте ядрени и химически оръжия в Ирак, той сменя повода за войната — сега целта му била да разпространи демокрацията. На чие място ще я въведе този глупак? Толкова ли е сляп и глупав, та не знае, че заплашва нашето кралско семейство?
Филис явно се умори от тия политически отклонения.
— Карай по същество, Турки — прекъсна го тя.
За момент той се вторачи в нея.
— Това е точно по същество. В кралското семейство има групировки — нарастващи групировки, — които вярват, че допуснахме ужасна грешка, като се сприятелихме с Америка. Вярват още, че Америка тласка Ирак към ужасяваща катастрофа, която ще погуби и нас. Шиитите идват на власт, а вие вече сте уморени от тази война и нямате търпение да се изтеглите час по-скоро. Към кого мислите, че ще се обърнат иракските шиити за защита от сунитите?
Той бе набрал инерция, радваше се на тази възможност да поучи невежите американци и отново си отговори сам:
— Към персийците. Към Иран. Всички държави от региона на Залива — всички големи производители на петрол — ще бъдат изправени пред унищожение. Представете си над половината световен петрол в ръцете на фанатиците от Техеран. Америка извършва икономическо самоубийство. — Той помълча, после добави зловещо: — Тласкате всички ни към самоубийство.
Отегчена от коментарите му, Филис попита:
— Тези двама принцове, Али и Фауд, осигуряват ли пари и помощ на Заркауи?
Той въздъхна и каза:
— Това… не мога да кажа със сигурност.
— А какво можеш да кажеш?
— Възможно е те, а и други… да са решили, че не могат да позволят на шиитите да управляват Ирак.
Арабите рядко отговарят директно на въпроса, особено ако е неудобен. Трябва да слушаш внимателно, да прескачаш пищните отклонения и да прилагаш правилото на противоположностите: „не“ означава „да“, „да“ означава „може би“, а „може би“ означава или „може би“, или пък „не е твоя работа“.
— Други? — попита Филис.
— Може би.
— Кои са те?
— Нямам представа.
Превод: знае, но не иска да разберем.
— Кои са тези двама принцове?
Точно този въпрос не искаше да чува, но нямаше как да се измъкне. След като вече знаехме имената им, очевидно щяхме да проверим чрез свои източници. Тъй че поне веднъж шейхът отговори пряко и недвусмислено: