След всичко, което бе казал за Америка, за нашето високомерие, за некадърността ни, бях смаян, че не го удари мълния. Явно без ние с Биан да усетим тънките нотки, шейхът и Филис бяха подхванали нова песен от рода на „Карай да върви“.
И наистина Филис леко кимна на арабския си приятел.
— Разбирам обаче, че ви създадохме известни затруднения — каза той и описа с цигарата няколко кръгчета из въздуха. — Притеснения. Неудобства.
— Високо ценя твоята загриженост.
Той се облегна назад и пусна дълга струя дим.
— Две имена, Филис. Само това съм упълномощен да предложа.
Филис прехвърли едната си ръка върху другата и отговори сдържано:
— Ако са верните имена.
— Да, да… разбира се. — Той се вгледа в нея. — В Сирия има един човек, който урежда прехвърлянето на оръжия и бойци в Ирак. Изключително умел и хитър контрабандист. — Филис не изглеждаше впечатлена и шейхът побърза да подчертае: — Работи на едро. Много на едро. Може би една трета от муджахидините влизат в Ирак по неговите канали.
Филис се взря в него, после кимна.
— Минахме половината път.
— И съм чувал за още един човек, саудитски емигрант, който набира бойци в Йордания. Той…
Филис го прекъсна:
— Зарежи. Вербовчици се заменят лесно.
— А… — За момент по лицето на шейха се мярна измъчено изражение. Той се поколеба. — Има още един човек, в Ирак, който определя целите за удар на муджахидините в град Кербала.
Филис напрегнато се приведе напред.
— Уви, той също е саудитец от известно семейство… баща му е мой скъп приятел от години и… предавам го с голяма болка.
Тоя тип беше изключителен играч и вероятно вмъкна това, за да се почувстваме по-добре. След малко Филис отбеляза:
— Сам знаеш, че имена без адреси са безполезни.
— А ти знаеш, че моите хора си тръгват заедно с мен. Както и тази адска машина. — Той посочи апаратурата с уличаващия запис, после бързо добави: — А човека в Йордания ще ти дам безплатно. На нас не ни трябва.
— Записът и пазачите са твои. Не ми трябват.
Както казах, ние с Биан не знаехме правилата на играта, но пазарлъкът явно бе свършил, защото шейхът се надигна от стола и почна небрежно да изтръсква пепел от бялата си дреха. Смукна за последен път вонящата цигара и я смачка с крак. След около три секунди отвори куфарчето си, порови вътре, извади три папки и грубо ги хвърли на масата.
— Имената им и къде могат да бъдат намерени — обясни той на Филис. — Освен това биографични данни, които със сигурност ще ви бъдат полезни, когато ги разпитвате.
Филис придърпа папките и прегледа съдържанието, докато шейхът взимаше касетофона и проверяваше дали записът още е вътре. Бяха си продали душите един на друг, но пак не си вярваха.
— Предай на директора най-искрените ми извинения — каза шейхът на Филис. Настана неловка пауза, после той направи измъчена физиономия и сподели: — Нямах избор, Филис. Ако не го бях направил, щях да си загубя работата.
Тя кимна.
— Някой друг щеше да го направи вместо мен.
— Сигурна съм.
Той погледна Биан и каза:
— Беше ми приятно да се запознаем. — Завъртя се към мен и не успя да скрие усмивката си. — Желая ти по-добър късмет следващия път, полковник.
— Непременно.
Знаех какво ще каже Биан и тя не ме изненада.
— Върви по дяволите.
И на мен това ми беше на устата.
Шейхът сви рамене, излезе и внимателно затвори вратата след себе си.
Филис кротко четеше досиетата и се стараеше да не ни обръща внимание. Не искаше да спори и може би тайничко се надяваше проблемът — тоест ние — да се изпари.
Но ние не се изпарихме, затова накрая тя вдигна глава и попита:
— Какво очаквахте?
— Нищо не сме очаквали — отговорих аз. — Не и това във всеки случай. Предварително ли уговорихте сценката?
— В какъв смисъл?
— В смисъл, че той дойде с папките, а ти го пусна да си излезе с всичко, което искаше.
— Така е в нашия занаят. Турки е професионалист, а професионалистите идват подготвени. — Тя погледна Биан. — Може и да не ти харесва, но така се играе.
— Не ми харесва — потвърди Биан.
— Така ли? Е… опитай се да помислиш кое ще спаси живота на повече американци, кое ще помогне да спечелим тази война. Компромисите са необходимо зло.
— Та за какво друго да мисля?
Филис се вгледа в лицето й, после каза:
— Той обясни кои са двамата принцове. Каквото и да са направили, няма значение — все едно, не можем да ги докопаме. — Тя добави: — А и не е в наш интерес да се караме със саудитците. Нуждаем се от тях по съвсем очевидни причини.