— Сметките не ме притесняват — каза Биан. — Но онова, което извърши току-що… то не се различаваше от договора на Клиф Даниълс с Шараби, срещу който също не правим нищо. На виновните им се разминава, само и само да избегнем скандала. Ето, това не приемам.
Филис потропваше с пръст по масата — не твърде тънък намек, че търпението й се изчерпва. Но Биан вече не се интересуваше от това; бе изпаднала в хладна ярост и благоразумните наставления не само не потушаваха огъня, а напротив — разпалваха го.
— Добре дошла в един свят, където всеки избор е грешен и трябва да избираме най-малко гадния — каза Филис. — Загубихме Бин Паша. Нищо не може да промени това. Но сега поне разполагаме с три имена, три нови шанса да заловим ключови фигури, да разберем какво знаят и кого познават.
Слушах какво казва Филис и на определено ниво то звучеше логично. Разбирах също така, че като военен полицай Биан е обучена да разсъждава и действа на съвсем различно ниво — добрите срещу лошите; престъпление и наказание. Умът на един полицай не е елементарен, но в морално отношение работата му не е чак толкова сложна: вина и невинност, черно и бяло без разни етични приумици. Но за един адвокат вината и невинността са разделени на много оттенъци, престъплението е субективно, а наказанието — обикновена стока, за чиято цена се договаряш с прокурора, съдията или съдебните заседатели. Ние наричаме това правосъдие, казваме, че е еднакво за всички, и ако сте в състояние да си позволите адвокат за пет стотачки на час, може дори да го вярвате. Както казва един мой познат адвокат, в Америка получаваш цялото правосъдие, което можеш да си позволиш.
По тази причина не се изненадах особено, че същите правила важат и за шпионажа. И Биан не би трябвало да е изненадана. Но беше. А Филис, която обикновено използва по-изтънчени похвати към подчинените, този път изглеждаше удивително груба и непохватна.
Знаех, че няма да има полза, но посъветвах Биан:
— И на мен не ми харесва. Но това наистина е най-доброто, което можем да получим.
Тя отвърна:
— Този човек организира убийство, за да не стигнем до информация, която беше безценна за нас и злепоставяща за него. Същият човек току-що се спазари да отърве страната си от напълно заслужен позор. Това не е редно — всички знаем, че не е. Отречете ли, значи и вие сте като него.
Тя стана и излезе от стаята.
Филис се загледа след нея, въздъхна дълбоко, после насочи поглед към мен и каза:
— Трябва да я хванеш изкъсо.
Станах на свой ред и тръгнах към вратата, но на прага спрях и се обърнах.
— Разбирам решението ти. Наистина го разбирам, Филис. И знаеш ли какво? Ако бях на твое място, може би щях да сключа същата сделка.
— Благодаря.
Няколко секунди мълчах. После казах:
— Но това не го прави нито морално оправдано, нито поне приемливо. Затова тя е разочарована и отвратена. Честно казано, ако ние с теб имахме души, щяхме да изпитваме същото.
Филис понечи да каже нещо, но аз продължих да говоря:
— И не е там проблемът. В началото на случая имахме много възможности да постъпим правилно. Да стигнем до истината и да разобличим Шараби. Да разобличим Даниълс и шефовете му, да разкрием кой стои зад фалшифицираните разузнавателни данни и евентуалното предателство, а покрай другото се натъкнахме и на финансова машинация с участието на правителство, което имаме за съюзник. Вместо това се задоволяваме с няколко доморасли терористи. Мисля, че виждаш от какво може да се отврати един добър войник.
— Тя е превъртяла на тема чест и правосъдие. Ние вършим каквото е най-добро за страната.
— Няма да споря кое е добро и кое не. Вече не знам и това ме тревожи най-много. — След дълго мълчание добавих: — Уволни ме или ме прехвърли; все ми е едно. Приключих с тази работа.
Филис не се изненада, но и не изглеждаше готова да ме уволни. Взе следващата папка.
— Ще смятам това за прибързано чувство, изразено в момент на гняв и разочарование. Няма защо да изпитваш вина или срам. Разиграхме получените карти по най-добрия възможен начин. Ако има морални дефекти, причината не е у нас.
Не отговорих.
— Утрото е по-мъдро от вечерта. — Тя заби нос в папката. — Реши утре, на свежа глава.
И продължи да чете. Аз излязох.
34
Точно когато си мислиш, че всичко е свършило, хлътваш в поредната яма.
Два въпроса трябваше да бъдат решени, преди да се приберем — и Филис даде да се разбере, че няма да мръднем от тук, докато не свършим работата. Вероятно след всичко станало трябваше на всяка цена да отбележи някоя и друга победа, преди да се върне в онова змийско гнездо. Хиляда успеха не изчистват един провал, но и не е умна идея да се явиш с празни ръце пред анкетна комисия.